— Тъжен ден за Пит, щастлив — за НЮМА.
— Какво общо има тук НЮМА?
— Ами заразяването е на суша. Няма нужда от подводни спасителни операции. Екипът ми и аз можем да си прибираме багажа и да си вървим у дома.
Шлемът й се поклати едва-едва.
— Хитро отстъпление, господин Пит, да прехвърлите проблема право в ръцете на военните.
— А те знаят ли? — попита сериозно Пит.
— Секунди след като вие съобщихте, че сте открили „Пайлъттаун“, военното командване в Аляска бе уведомено за случая. Група за обезвреждане на химическо военно оръжие вече е тръгнала от сушата, за да отстрани отровата.
— Светът винаги аплодира експедитивността.
— Но за вас това не е от значение, нали?
— Разбира се, че е от значение — възрази Пит. — Само че моята работа приключи и ако нямате някъде другаде разливане и още мъртви тела, аз потеглям към къщи.
— Ама че упорит циник!
— Кажете „да“.
Удар, отбиване, удар. Той я бе хванал натясно. Тя се чувстваше като в капан, оградена отвсякъде, и се ядоса на себе си, че това й харесваше. Отговори му, преди да успее да оформи някакъв отказ:
— Да.
Мъжете в товарния трюм преустановиха работата си сред количеството отрова, достатъчно да убие половината от населението на земята и заръкопляскаха глухо поради ръкавиците си, завикаха насърчително и засвириха в микропредавателите си. Мендоса изведнъж проумя, че акциите й на борсата Дау Джоунс скочиха. Мъже изразяваха възхищението си от жена, която можеше да върши мръсна работа, без да е кучка.
По-късно Доувър завари Пит да оглежда замислен с фенерчето си малък люк. Навътре в мрака светлината намаляваше и хвърляше само матови отблясъци върху мазната вода, която се просмукваше от товарния трюм.
— Какво си си наумил? — попита го Доувър.
— Смятам да извърша малко проучване — отвърна Пит.
— Няма да стигнеш много далеч оттук.
— Накъде ли води този люк?
— Към тунела на гребния вал, но той е наводнен почти догоре. Ще ти трябва резервоар за сгъстен въздух, за да минеш през него.
Пит задвижи фенерчето си по предната преграда, докато лъчът попадна върху малък капак на люк над горното стъпало на стълба.
— Къде се излиза оттук?
— Би трябвало към товарен трюм номер четири.
Пит само кимна и се заизкачва по ръждясалите стъпала, следван плътно от Доувър. Отмести със сила залостващите капака резета, отвори го и слезе в следващия трюм, последван отново от Доувър. Бързо обхождане с фенерчетата им установи, че трюмът е съвсем празен.
— Корабът трябва да е пътувал с баласт — изрази гласно мислите си Пит.
— Така изглежда — отвърна Доувър.
— Сега накъде?
— Нагоре по още една стълба към пасажа, минаващ между резервоарите за питейна вода, който ще ни отведе в складовете за провизии.
Двамата бавно си запроправяха път през вътрешността на „Пайлъттаун“ с чувството, че са гробокопачи, проучващи гробище посред нощ. Едва ли не очакваха зад всеки ъгъл да изскочат скелетите на екипажа. Но нямаше никакви кости. Предполагаше се, че жилищните помещения на моряците ще изглеждат като при годишна разпродажба в „Маси“ — дрехи, лични вещи и разни други принадлежности трябваше да лежат пръснати наоколо от моряците, напускащи бързо кораба. Вместо това непрогледно тъмната вътрешност на „Пайлъттаун“ наподобяваше на тунелите и кухините на пустееща пещера. Само дето плъхове не се мяркаха.
Шкафовете за хранителните припаси бяха празни. По рафтовете в каюткомпанията не бе останала нито една чиния или чаша. Дори тоалетната хартия в тоалетните липсваше. Пожарогасители, брави, мебелировка — всичко, което е могло да бъде отвинтено от болтовете или е представлявало някаква стойност, беше изчезнало.
— Чудна работа — измърмори под носа си Доувър.
— И аз си помислих същото — каза Пит. — Корабът явно е бил опоскван систематически.
— Сигурно вехтошари са се качили на борда и са отнесли всичко в годините, когато той е плавал без посока.
— Вехтошарите оставят след себе си пълна бъркотия — изрази несъгласие Пит. — А който и да стои зад тая работа, е бил човек с култ към реда.
Имаше нещо зловещо в обиколката им из кораба. Сенките им пробягваха по тъмните стени на коридорите и ги следваха покрай смълчаните и изоставени машинарии. Пит закопня да види отново небето.