— Невероятно — промълви Доувър, все още поразен от онова, което откриха или по-точно не откриха. — Взели са дори вентилите и измервателните уреди.
— Ако бях комарджия — рече замислен Пит, — щях да се обзаложа, че сме се натъкнали на застрахователна измама.
— Не би бил първият кораб, обявен за изчезнал за пред лондонския „Лойд“ — отбеляза Доувър.
— Каза ми, че според съобщението на екипажа, те са напуснали „Пайлъттаун“ по време на буря. Че са го напуснали, това е ясно, но не са оставили след себе си нищо, освен гола, безстойностна черупка.
— Лесно може да се провери — каза Доувър. — Има два начина да офейкаш от кораб в открито море. Отвърташ водните кранове и го оставяш да се пълни с вода или пък взривяваш дъното му с експлозиви.
— Ти как би постъпил?
— Наводняването през крановете може да отнеме двайсет и четири часа, че и повече. Достатъчно време, за да бъде забелязан от минаващ плавателен съд. Аз бих избрал взривяването. Бърз и подъл начин — пращаш го на дъното само за минути.
— Понякога трябва да предпазиш експлозивите от детонация.
— Това е само на теория.
— Следващ въпрос — продължи Пит. — Къде ще разположиш зарядите?
— В товарните трюмове, в машинното отделение — предимно на онези места в корпуса, които са дълбоко под водолинията.
— В задните трюмове няма следи от взривени заряди — отбеляза Пит. — Значи остават машинното и предните трюмове.
— Стигнали сме точно до тях — каза Доувър. — Няма да е зле да хвърлим по едно око.
— Ще стане по-бързо, ако се разделим. Аз ще претърся машинното, а понеже ти познаваш по-добре кораба от мен…
— Да ида в предните трюмове — изпревари го Доувър.
Огромният гвардеец от бреговата охрана пое по един люк, подсвирвайки си тихичко бойна песен. Силуетът на едрото му тяло и мечешката походка, очертаван от трепкащата светлина от фенерчето, ставаше все по-малък и накрая изчезна.
Пит започна да оглежда лабиринта от парни тръби, водещи към стари, отживели времето си парни бутални двигатели и котли. Пътеходните решетки над съоръженията бяха почти целите проядени от ръжда и той стъпваше внимателно по тях. Във въображението му машинното отделение като че ли оживя — сякаш чуваше скърцане и стенене, жужене, идващо от вентилаторите, шепнещи звуци.
Откри два водни крана. Ръчните им колела бяха замръзнали в затворено положение.
Теорията за крановете отпада, помисли си Пит.
Ледени тръпки полазиха по гърба му и обхванаха цялото му тяло и той схвана причината — батериите, захранващи нагревателя в защитния му костюм, бяха на път да се изтощят. Той изключи за миг фенерчето. Непрогледната тъмнина като че ли го задуши. Светна го отново и бързо задвижи лъча наоколо, сякаш очакваше призраците на екипажа да протегнат ръце към него. Само че нямаше никакви призраци. Нямаше нищо, освен влажни метални стени и износени съоръжения. Можеше обаче да се закълне, че почувства тресене, придружено със стържещ звук, сякаш извисените над него двигатели заработиха.
Пит тръсна глава, за да прогони фантомите в главата си и започна методично да изучава стените на корпуса, като пълзеше между помпите и покритите с азбест тръби, които се виеха през черния мрак към никъде. Той се срути по една стълба в дълбока метър и осемдесет мазна вода. Успя с мъка да се хване за стълбата и се измъкна от видимите прегръдки на смъртта и на противната воняща трюмна вода. Костюмът му почерня от машинно масло. Останал без дъх, той увисна за миг на стълбата, полагайки съзнателно усилие да се съвземе.
Едва тогава забеляза предмет, слабо открояващ се в бледнеещия край на светлинния лъч. Това беше корозирала алуминиева кутия с размер почти колкото двайсетлитрова туба за бензин, завързана с жица за една греда, заварена върху вътрешните плочи на корпуса. Пит бе зареждал експлозиви при изпълнение на морски спасителни проекти и веднага разпозна детонаторния механизъм, закрепен на дъното на алуминиевата кутия. От нея през решетката се проточваше електрически проводник към палубата отгоре.
Пот обливаше тялото му, но той трепереше от студ. Остави взривното устройство на мястото му и се закатери обратно по стълбата. После започна да проверява двигателите и котлите.
Не се виждаха никакви обозначения — нито името на производителя, нито щемпел с дата, поставен от инспектор. Където и да е имало метална табелка за разпознаване, тя бе свалена. Където и да е имало букви или номера, щамповани в метала, те бяха изпилени до основи. Най-накрая, след като провери безбройните ъгълчета и пролуки, щастието му се усмихна и той напипа през ръкавицата си лека издатина. Беше малка метална пластинка, под един от бойлерите, скрита отчасти от натрупана грес. Той изстърга мръсотията и насочи светлината върху вдлъбнатата повърхност. На нея пишеше: