— За бога, какво беше това? — задъхан попита той.
— Вулканът Огъстин — отвърна Пит едва ли не равнодушно. — Сигурно е изригнал.
— Господи! Ами сега?
Пит помогна на огромния мъж да стане. Усети напрежението в ръката на Доувър през тежкия му защитен костюм.
— Лошо ли се удари?
— Леко изкълчване, но не вярвам да имам счупване някъде.
— Можеш ли да провериш с напипване?
— Добре съм — излъга Доувър през стиснати зъби. — Ами доказателството?
— Остави го — настоя Пит. — Давай да се измъкваме от този ад.
Без дума повече двамата излязоха от складовото помещение и поеха по тесния пасаж между резервоарите за питейна вода. Пит обгърна с ръка кръста на Доувър и къде с влачене, къде с повдигане, продължи да напредва с него в тъмнината.
Имаше чувството, че пасажът никога няма да свърши. Започна да се задъхва, а сърцето му лудо биеше в гръдния му кош. Едва успяваше да се задържи на краката си, когато старият „Пайлъттаун“ се разтрисаше и разлюляваше от земните трусове. Най-сетне стигнаха до товарен трюм номер четири и едва-едва заслизаха по стълбите. Ръката на Пит се изхлузи от кръста на Доувър и мъжът се стовари на пода. Скъпоценните минути, изгубени, за да завлече Доувър до отсрещната стълба, му се сториха години.
Той тъкмо заизкачва люспестите стъпала, когато силен трясък като от гръмотевица приглуши тъпанчетата му и нещо прелетя покрай него и се удари в палубата. Пит насочи лъча от фенерчето нагоре. В същия миг капакът на люка се откачи и в товарния трюм се изсипаха тонове камъни и скални отломки.
— Качвай се, бързо се качвай! — извика той на Доувър. Дишането му се учести, кръвта бучеше в ушите му. Напрегна цялата си сила и избута нагоре по стълбата деветдесет и девет килограмовия Доувър.
Изведнъж някой извика. Светлинният лъч открои фигура, надвесена от горния люк, нечии ръце сграбчиха Доувър и го изтеглиха нагоре в задния трюм. Пит инстинктивно разбра, че това е Джордино. Дребният набит италианец притежаваше изострено чувство винаги да се появява на подходящо място в подходящия момент.
Веднага след това и Пит се озова горе и пълзешком стигна до трюма, в който бе складирано отровното вещество. Капакът на люка бе все още непокътнат, тъй като наклонът при кърмовата секция не беше толкова стръмен. Когато слезе от стълбата, видя как две ръце с готовност помогнаха на Доувър да се довлече до каютата на горната палуба на относително безопасно място. Джордино хвана Пит под мишница.
— Дадохме жертви по време на труса — съобщи той с мрачно лице.
— Колко души? — попита Пит.
— Четирима ранени, предимно със счупени кости, и един смъртен случай.
Джордино замълча и Пит разбра.
— Мендоса ли?
— Един от бидоните смаза краката й — поясни Джордино с неприсъщ за него сериозен глас. — Получила е фрактура с разкъсване на кожата. Парче кост е пробило костюма й. — Думите му заглъхнаха.
— И отровното вещество е проникнало в кожата й — довърши вместо него Пит и се изпълни с чувство за безпомощност и шок.
Джордино кимна.
— Изнесохме я навън.
Пит отиде при Джули Мендоса, която лежеше върху кърмовата палуба на „Пайлъттаун“. Огромен облак вулканична пепел се издигаше към синьото небе и се понасяше на север, далеч от кораба.
Мендоса лежеше сама, обърната на едната си страна. На ранените им се оказваше първа помощ. Единствено младият офицер от „Катауаба“ стоеше до нея и превиваше конвулсивно тяло, докато повръщаше неудържимо във филтъра си за пречистване на въздуха.
Някой бе свалил шлема на Мендоса. В разпиляната й върху ръждясалата палуба коса блестяха оранжеви искри от залязващото слънце. Очите й бяха отворени и насочени с поглед към небитието, издадената й напред челюст бе застинала в неописуема агония. Кръвта, струяла от отворената уста, от носа и ушите й, вече бе засъхнала в обагрени от слънцето медночервени потоци. Личеше, че е текла дори от ъглите на очите й. И малкото останала незасегната кожа на лицето й вече добиваше синьо-черен цвят.
Единственото чувство, което обзе Пит, беше чувството на коравосърдечен гняв. То се надигна в него, когато той коленичи до жената и заудря юмруци в палубата.
— Това няма да свърши дотук! — озъби се той злобно. — Аз няма да го оставя да свърши дотук!