11.
Оскар Лукас седеше загледан унило в бюрото си. Всичко го потискаше — киселият вкус на кафето в студената чаша, бедно обзаведеният му служебен кабинет, дългите работни часове. За първи път, откакто стана специален агент, отговарящ за президентската охрана, той се улови, че копнее да се пенсионира, да кара ски по пресечена местност в Колорадо, да си изгради планинско убежище със собствени ръце.
Той тръсна глава, за да разсее фантазиите си, отпи глътка диетично безалкохолно питие и се зае, може би за десети път, да изучава плановете на президентската яхта.
Построена през 1919 година за богат филаделфийски бизнесмен, „Игъл“ бе закупена от Министерството на търговията през 1921 година за президентски нужди. Оттогава по палубите й са се разхождали тринайсет президента.
Хърбърт Хувър хвърляше на борда й тежка кожена топка, за да поддържа физиката си. Рузвелт си правеше коктейли с мартини и обсъждаше военни стратегии с Уинстън Чърчил. Хари Труман играеше покер и свиреше на пианото. Джон Кенеди празнуваше там рождените си дни. Линдън Джонсън разхождаше с нея английското кралско семейство, а Ричард Никсън канеше Леонид Брежнев да му гостува.
Със старовремски отвесен нос, обточената с махагон яхта имаше водоизместимост сто тона, дължина трийсет и три метра и напречна корабна греда шест метра. Газенето й стигаше метър и петдесет и тя можеше да пори вълните със скорост четиринайсет възела.
Първоначалната конструкция на „Игъл“ беше запазена и тя разполагаше с пет луксозни кабини, четири бани и голям остъклен салон на горната палуба, който се използваше и за хранене, и като всекидневна. За управлението на яхтата по време на разходки и за поддържането на жилищните помещения и камбуза, разположен отпред, се грижеше екипаж от тринайсет гвардейци от бреговата охрана.
Лукас прегледа досиетата на членовете на екипажа, за да провери отново тяхното минало, семейно положение, отличителни белези и резултатите от психологическите събеседвания. Не откри нищо, което да поражда съмнения.
Той се облегна назад и се прозя. Часовникът му показваше 21:20 часа. „Игъл“ е хвърлила котва в Маунт Върнън преди три часа. Президентът беше нощна птица и сутрин ставаше късно. Лукас не се съмняваше, че той ще задържи гостите си във всекидневната с разговори на правителствени теми, без дори да му мине мисъл за сън.
Лукас извърна глава и погледна през прозореца. Падащата мъгла беше добро знамение. Намалената видимост ограничаваше шансовете на снайперист — най-голямата заплаха за живота на президента. Започна да се убеждава, че преследва призраци. И най-малкото нещо, което можеше да бъде защитено, беше защитено.
Ако предстоеше опасност, то източникът и начин на действие му убягнаха.
Мъглата още не бе стигнала до Маунт Върнън. Лятната нощ беше ясна и светлините от близките улици и ферми танцуваха върху водата. В този участък реката се разширяваше до почти два километра и от двете страни бе обточена от дървета и храсти. На сто метра от брега стоеше закотвен катерът на бреговата охрана, с носовата част насочена към течението и с постоянно въртяща се антена на локатора.
Президентът се бе разположил в едно кресло на носовата палуба и настойчиво се опитваше да поощри Маркъс Ларимър и Алън Моран да приемат програмата му за подпомагане на Източна Европа. Изведнъж той стана, отиде до бордовата ограда и се заслуша с наведена на една страна глава. От близкото пасище долиташе мучене на крави от малко стадо. Атмосферата мигом го завладя, проблемите на нацията се изпариха и в него изплува селското момче. След малко се обърна и седна отново.
— Извинете ме, че прекъснах разговора — каза той с широка усмивка. — За миг се изкуших да взема една бака и да ида да издоя малко мляко за закуска.
— Репортерите щяха да имат успешен ден, ако можеха да ви снимат как доите крава посред нощ — засмя се Ларимър.
— Нещо повече — вметна язвително Моран, — можехте да продадете млякото на руснаците срещу тлъста печалба.
— Не е чак толкова невероятно, колкото звучи — намеси се Марголин, който стоеше отстрани. — Млякото и маслото почти са изчезнали от държавните магазини на Москва.
— Това е факт, господин президент — сериозно потвърди Ларимър. — Само двеста калории делят средния руснак от гладната диета. Поляците и унгарците са още по-зле. А нашите прасета плюскат повече, отколкото трябва.