— Какво ще кажеш, Винс?
— Ако трябва да съм откровен, сър, мисля, че говорите на вятъра.
— Значи смяташ, че е безнадеждно?
— Да погледнем нещата от друг ъгъл — започна Марголин. — Вашият план включва закупуването на излишъка от зърно и други земеделски продукти, които да се дадат на комунистическия свят, на цени по-ниски от тези, които нашите фермери получават на външния пазар. Само че поради неблагоприятните атмосферни условия през последните две години и инфлационната спирала на цените на дизеловото гориво, фермерите ще фалират до най-високата степен от 1934 година насам… И ако вие настоявате да окажете тази парична помощ, тогава най-почтително ви предлагам да го сторите тук, а не в Русия.
— Благотворителността започва от дома, това ли искаш да кажеш?
— Има ли по-добро място? Освен това трябва да вземете предвид факта, че вие скоростно губите партийната подкрепа… и бележите катастрофален спад в анкетите на общественото мнение.
— Не мога да стоя безучастен, докато милиони мъже, жени и деца умират от глад — поклати глава президентът.
— Благородно становище, но доста непрактично.
Лицето на президента помръкна.
— Толкова ли не разбираш — продължи той, загледан отвъд тъмните води на реката. — Нали ако покажем провала на марксизма, тогава никое партизанско движение в света няма да бъде оправдано, задето използва тази теория като боен вик за революция.
— Което ни довежда до последния аргумент — рече Марголин. — Руснаците не искат нашата помощ. Знаете, че се срещнах с техния външен министър Громико. Той ми каза без капка колебание, че ако Конгресът приеме програмата ви за оказване на помощ, всяка пратка с хранителни продукти щяла да бъде спирана на границата им.
— И все пак трябва да опитаме.
Марголин едва забележимо въздъхна. Всяко негово възражение беше губене на време. Президентът не можеше да бъде убеден.
— Ако си изморен — продължи президентът, — моля те, не се притеснявай да ми кажеш и върви да си лягаш. Не е нужно да седиш само за да ми правиш компания.
— Всъщност не съм настроен за лягане.
— Тогава какво ще кажеш за още едно бренди?
— Звучи примамливо.
Президентът натисна един звънец отстрани на шезлонга и след малко на палубата се появи стюард в бяла куртка.
— Да, господин президент? Какво ще обичате?
— Моля те, донеси ни по още едно бренди.
— Да, сър.
Стюардът се обърна, за да иде да изпълни поръчката, но президентът вдигна ръка.
— Един момент.
— Да, сър?
— Ти не си Джак Клоснър, стюардът на постоянна служба.
— Не, господин президент, аз съм моряк първи клас Ли Тонг. Моряк Клоснър бе сменен в двайсет и два часа. Аз съм дежурният до утре сутринта.
Президентът беше един от малцината политици, чието его се нагаждаше към хората. Той разговаряше благо както с едно осемгодишно момче, така и с осемдесетгодишна старица. Искрено обичаше да предразполага непознати, като ги назоваваше с малките им имена, сякаш ги познаваше от години.
— Ти от китайско семейство ли си, Ли?
— Не, сър, корейско. Родителите ми емигрираха в Америка през петдесет и втора година.
— Защо постъпи в бреговата охрана?
— От любов към морето.
— Приятно ли ти е да обслужваш стари бюрократи като мен?
Моряк Тонг се запъна, явно притеснен.
— Ами… ако имах избор, бих предпочел да служа на ледоразбивач.
— Не съм сигурен, че ми харесва да бъда поставян на второ място след ледоразбивач — засмя се добродушно президентът. — Напомни ми утре да говоря с комендант Колинс за евентуално прехвърляне. С него сме стари приятели.
— Благодаря ви, господин президент — смотолеви развълнуван моряк Тонг. — Отивам да изпълня поръчката ви.
Миг преди да се обърне, Тонг се усмихна широко и откри голяма дупка в средата на горния си ред зъби.
12.
Гъста мъгла се стелеше над „Игъл“ и обгръщаше корпуса й с влажна, зловеща тишина. Червените предупредителни светлини на една радиоантена на отсрещния бряг постепенно избледняха и се скриха. Някъде отгоре изписка чайка, но звукът беше глух, призрачен — не можеше да се определи от коя посока долетя. Тиковите палуби се оросиха и добиха матов гланц под забулената от мъглата светлина на прожекторите, извисени над набивните пилоти на стария скърцащ кей, анкерно закрепен за брега.