— Какво ще пийнете, госпожице Уолас?
— Възможно ли е да бъде дайкири? Пие ми се нещо сладко.
— Готово — отвърна първият офицер. — „Сан Марино“ може и да не е луксозен пътнически лайнер, но ние поддържаме най-добрия бар за коктейли в този район на Тихия океан.
— Бъди по-откровен — добродушно го смъмри капитанът. — Пропусна да споменеш, че ние вероятно сме единственият кораб на тази географска ширина.
— Това е подробност — сви рамене първият офицер. — Ли, направи едно от твоите прословути дайкирита за младата дама.
Естел наблюдаваше с интерес как момчето сръчно изстиска лимон и добави останалите съставки. Вършеше всичко с елегантни жестове. Пенестото питие беше много вкусно и тя едва удържа желанието си да го изпие наведнъж.
— Ли — каза Естел, — вие сте истинско чудо.
— Така е — вметна Мастърс. — Извадихме късмет, че го наехме.
Естел отново отпи глътка.
— Както виждам, имате доста азиатци в екипажа.
— Нови попълнения — поясни Мастърс. — Десет души от екипажа напуснаха кораба, след като влязохме в док в Сан Франциско. За щастие Ли и още девет негови приятели корейци дойдоха от морската трудова борса малко преди да отплаваме.
— Адски тъмна работа, ако питате мен — изсумтя вторият офицер.
Мастърс сви рамене.
— Членове на екипажа напускат кораби в пристанищата, откакто човек от кроманьонската раса е построил първия сал. Няма нищо странно в това.
Вторият офицер поклати глава, изпълнен със съмнения.
— Да са един, двама, разбирам, ама десет…! „Сан Марино“ е солиден кораб, а и капитанът му е опитен шкипер. Не виждам причина за масово бягство.
— Изискванията на морето — въздъхна Мастърс. — Корейците са чисти, трудолюбиви моряци. Не бих ги заменил и за половината товар в трюмовете си.
— Доста висока цена — смънка инженерът.
— Много ли ще е неуместно — смело се намеси Естел, — ако попитам какъв товар превозвате?
— Съвсем не — с готовност отвърна много младият четвърти офицер. — В Сан Франциско нашите трюмове бяха натоварени с…
— Титанови блокове — прекъсна го капитан Мастърс.
— На стойност осем милиона долара — допълни първият офицер, поглеждайки строго четвъртия офицер.
— Още едно, ако обичате — обърна се Естел към момчето на бара и му подаде празната си чаша, после заговори на Мастърс. — Чувала съм за титан, но нямам представа за какво се използва.
— Когато се обработва както трябва в чиста форма, титанът става по-здрав и по-лек от стоманата и поради това си качество се търси много от производителите на реактивни самолетни двигатели. Той също така се използва широко в производството на бои, изкуствена коприна и пластмасови изделия. Предполагам, че дори и във вашата козметика ще се открият следи от него.
Готвачът, анемичен на вид азиатец с искрящо бяла престилка, надникна през една странична врата и кимна на Ли, който на свой ред чукна по стъклена чаша с дълга лъжица.
— Вечерята е готова за сервиране — обяви той с твърдо английско произношение и се усмихна, откривайки дупката от липсващия си преден зъб.
Яденето беше толкова превъзходно, че Естел си обеща никога да не го забрави. Нищо повече от това да бъде заобиколена от шестима внимателни мъже в красиви униформи не можеше да иска женската й суета за една вечер.
След кафето капитан Мастърс се извини и се упъти към мостика. Един по един и другите офицери се оттеглиха, за да поемат задълженията си, а Естел направи една разходка по палубата с инженера. Той я забавляваше с приказки за морски суеверия, за неземни чудовища и със смешни пикантни клюки за екипажа, които я разсмиваха.
Най-накрая двамата стигнаха до кабината й и той отново й целуна галантно ръка. После я покани да закусят заедно на другата сутрин и тя прие.
Естел влезе в тясната каюта, заключи вратата и запали лампата. След това спусна плътно пердето на единствения прозорец, извади куфара изпод леглото и го отвори.
Горната преграда съдържаше гримовете и небрежно нахвърляното й бельо и тя я извади. Под нея се намираха грижливо сгънатите й блузи и поли. Извади и тях и ги остави настрана, за да изправи по-късно гънките им на парата от душа. Пъхна внимателно пиличка за нокти покрай ръба на фалшивото дъно на куфара и го повдигна. После седна и въздъхна с облекчение. Парите си бяха там, подредени и стегнати с бандеролите на Банката на федералния резерв. Тя почти нищо не бе изхарчила от тях.