Оутс погледна недоверчиво Симънс.
— Според вас едва ли не пиратът Черната брада има пръст в тази работа.
— Агентите патрулираха пристана и речния бряг — уточни Лукас. — Няма начин пътниците и екипажът да са били усмирени и изведени безшумно.
— Може да са ги упоили — предположи Дан Фосет.
— Може — призна Лукас.
— Дайте да погледнем нещата фронтално — каза Оутс. — Смятам, че вместо да размишляваме как е станало отвличането, по-важно е да се съсредоточим върху причината и отговорната противникова сила, преди да обсъдим как да реагираме.
— Съгласен съм — обади се Симънс и се обърна към Меткалф: — Генерале, разполагате ли с някакви данни, че руснаците стоят зад тази работа, използвайки времето като буфер, за да нападнат първи?
— Ако беше така — отвърна Меткалф, — стратегическите им ракетни части щяха да са ни превзели преди час.
— Още не е късно.
Меткалф поклати леко глава в знак на несъгласие.
— Няма никакви сведения, че те са в положение на готовност. Нашите разузнавателни източници в Кремъл съобщават, че не се забелязват признаци на засилваща се активност по или близо до осемдесетте подземни командни поста в Москва, а сателитното ни наблюдение не показва струпване на войски по границата с Източния блок. Освен това в момента президентът им Антонов е на официално посещение в Париж.
— Значи не предстои Трета световна война! — отсече Мърсиър с израз на облекчение.
— Само че още не сме излезли от плитчината — намеси се Фосет. — Офицерът, който носи със себе си кодовете, обозначаващи обектите за ядрено нападение, също е изчезнал.
— Не се притеснявай за това — отвърна Меткалф и се усмихна за първи път. — Веднага щом Лукас ме уведоми за положението, наредих всички кодови думи по азбучен ред да се променят.
— Какво може да спре онзи, който ги има, да използва старите кодови думи, за да унищожи новите?
— С каква цел?
— Изнудване или вероятно налудничав опит да нападне пръв руснаците.
— Това не може да стане — отвърна убедително Меткалф. — Там са вградени твърде много защитни системи. Дори президентът не може сам да пусне в действие нашия ядрен арсенал в момент на лудост. Заповедта за начало на война трябва да мине през министъра на отбраната и началниците на щабовете. Ако някой от нас узнае със сигурност, че заповедта е невалидна, може да я отмени.
— Добре — каза Симънс. — Засега временно ще изоставим предположението за съветски заговор или военно действие. Тогава какво друго ни остава?
— Страшно малко — изнедоволства Мърсиър.
Меткалф погледна Оутс право в очите.
— Както стоят нещата, господин секретар, според конституцията вие се явявате приемника.
— Точно така — подкрепи го Симънс. — Докато президентът, Марголин, Ларимър и Моран не бъдат открити живи, вие сте действащият президент.
В продължение на няколко секунди в библиотеката настъпи пълна тишина. Загрубялото и решително на вид лице на Оутс почти незабележимо се омекоти и той изведнъж заприлича на петгодишно хлапе. Само след миг обаче мъжът се овладя и погледът му стана суров и проникновен.
— Първото нещо, което трябва да направим — заговори той с равен тон, — е да се държим така, сякаш нищо не се е случило.
Мърсиър изви врат назад и загледа с невиждащ поглед високия таван.
— То се подразбира, че не става дума да свикаме пресконференция и да обявим, че сме загубили следите на четиримата най-висши ръководители на нацията. Не ми се ще и да си помисля за последиците, ако това се разчуе. Но ние не можем да крием фактите от пресата повече от няколко часа.
— Освен това не бива да изключваме и вероятността, че хората, отговорни за отвличането, ще ни поставят ултиматум или ще поискат откуп чрез средствата за масово осведомяване — добави Симънс.
По лицето на Меткалф се изписа съмнение.
— Аз пък предполагам, че когато се установи връзка, тя няма да е станала чрез биене на барабан под прозореца на секретаря Оутс, а каквото и да бъде искането, то няма да е свързано с пари.
— Не възнамерявам да оспорвам предположенията ви, генерале — рече Оутс, — но нашата първостепенна задача е да продължим да прикриваме фактите и да печелим колкото се може повече време, докато открием президента.