— Може да са го пропуснали — предположи Нейт.
— Възможно е — каза Орландо и погледна към Куин. — Но въпреки това си мисля, че ти си прав. Прекалено перфектно е.
— Като нагласено — каза Куин.
— Да. Но за какво?
Куин се облегна назад в стола си и прокара длан по още мократа си коса.
— Това не ми харесва. Изобщо не ми харесва. — Пое бързо и дълбоко дъх и издиша. — Не ми пука какво иска Джени. Трябва да я намерим и да я разкараме оттук. Точка.
— Но ние не знаем къде е — каза Нейт.
За момент Куин се почувства толкова уморен, колкото беше и когато заспа преди няколко часа. Затвори очи и се опита да измисли вариант, някакъв начин да убедят Джени да се откаже от мисията си и да се скрие на безопасно място. Но знаеше, че ако просто се свърже с нея, няма да успее да я уговори да дойде с него. Беше го заявила повече от ясно.
— Струва ми се, че зная какво да направим — каза Орландо.
Куин отвори очи и я погледна.
— Знаем, че се интересува от конгресмена Гереро и ще се опита да се свърже с него, ако й се удаде възможност.
— Защо й е да го прави? — попита Нейт. — Той се опитва да я убие.
— Тя обаче не смята така. Каза, че трябва да го предупреди. Не би тръгнала да предупреждава някого, ако смята, че се опитва да я убие — каза Куин.
— Точно така — каза Орландо. — Затова си мислех дали не можем да използваме положението в наша полза. — Погледна към компютъра си и отвори един файл. — Успях да се сдобия с програмата на конгресмена. През повечето време трябва да участва в закрити срещи, но има и две публични прояви. Утре следобед трябва да посети хранителен център — това е местният еквивалент на прием на открито — а след това ще прекара известно време в покупки, преди вечерта да отлети обратно за Щатите. Довечера пък има прием на американските конгресмени в ресторант „Ривера“ на Булеварда на орхидеите. По принцип партито няма да бъде за широка публика, но ресторантът се намира в търговски център.
— Значи достъпът е лесен. — Куин започна да разбира накъде бие тя.
Орландо кимна.
— Мислех си да се свържеш с нея във форума и да й кажеш за приема. Може дори да й кажеш къде е най-подходящо да пресрещне конгресмена.
— Това не противоречи ли на целта ни? — попита Нейт. — Мислех, че се опитваме да я държим настрана от Гереро.
— Той ще бъде просто примамка — обясни му Орландо. — Трябва да я прилъжем да излезе от скривалището си. И да стигнем до нея, преди да има шанс да приближи конгресмена.
— Изглежда рисковано — рече Нейт.
— Имаш ли по-добра идея? — попита Куин.
Двамата с Орландо погледнаха въпросително чирака.
— Нямам — призна най-сетне той.
За съжаление същото се отнасяше и за Куин.
„Ривера“ бе част от нов скъп търговски комплекс на Булеварда на орхидеите. Намираше се на атриума на втория етаж и заемаше по-голямата част от източната страна на сградата. Несъмнено мястото беше много апетитно. Куин предположи, че наемът за такава голяма площ е астрономически.
Ако се намираше в Лос Анджелис, „Ривера“ щеше да е един от онези ресторанти, в които можеха да се видят знаменитости. Много луксозен, скъп и изискан. Сигурно щеше да е последен писък на модата в продължение на година, а после внезапно забравен с отварянето на нови, още по-изискани заведения. Но това бе Сингапур, а не Ел Ей. Може би ресторантът имаше някакъв шанс да оцелее.
Куин и Нейт бяха облечени с тъмни костюми, които трябваше да скриват оръжията им и при нужда да ги смесят с тълпата по време на приема. Пристигнаха в ресторанта рано, за да си поръчат късен обяд и да поразузнаят. След като се настаниха, келнерът любезно, но твърдо ги уведоми, че заведението ще затвори след час. Посланието му бе ясно: „Приключвайте бързо или направо си тръгвайте“.
При входа имаше бар, а отдясно се намираше основната зала. Зад нея бяха тоалетните и кухнята. Като се изключи декорът — тъмен, но топъл — заведението не се отличаваше особено от всеки друг ресторант. И тук важаха същите основни правила.
Куин се надяваше да се доберат до Джени, преди тя да стигне до ресторанта. Ако влезеше вътре, където конгресменът несъмнено щеше да е заобиколен от хората си, нещата можеха здравата да се оплескат. Куин обаче беше обучен да е подготвен за всичко и затова сметна за напълно разумно да се запознае с обстановката.
Малко след като им поднесоха храната, в ресторанта влязоха две жени и един мъж. Мъжът носеше сив делови костюм, а жените бяха с рокли за парти. В едната си ръка мъжът държеше папка, а в другата — дебел пакет. По всичко личеше, че по-възрастната от жените командва. Само тя говореше, а другите двама кимаха.