Выбрать главу

Движение отдясно привлече вниманието му обратно към асансьора. Беше пристигнала нова група. Трима мъже. Излязоха от кабината, но останаха да чакат на няколко крачки от нея.

— Част от приятелчетата ни от „Далечен изток“ са тук — каза Куин.

Разпозна двама от мъжете от гоненицата предишната нощ.

— Към мен ли идват? — попита Орландо.

— Още не.

Вратата на асансьора отново се отвори и от кабината излезе русият, плътно следван от Гереро и жена му. Тримата чакащи моментално застанаха нащрек. Двама минаха зад конгресмена и половинката му, а другият отиде до русия. Групата тръгна към ресторанта.

— Мамка му — каза Нейт.

— Какво има? — попита Куин.

— Мисля, че току-що мина покрай мен.

— Джени? Трябваше да я спреш.

— Не съм абсолютно сигурен. Мисля, че е тя. Ако съм прав, носи перука.

— Къде е в момента?

— Току-що влезе в комплекса. Момент.

Куин чу как Нейт бързо се изкачва по стъпалата към входа.

— Виждам я — каза чиракът. — Върви към ескалаторите. Синя рокля. Кестенява перука, до раменете.

Куин стана и тръгна през атриума към площадката, до която стигаше ескалаторът.

— Какво да правя? — попита Нейт.

— Стой долу, в случай че не е тя.

Ескалаторът свършваше в южната страна на етажа. На него стояха над дузина души. Повечето бяха облечени с костюми и модни рокли по случай партито.

Куин се надвеси през перилата, за да огледа целия ескалатор. Жената, която бе видял Нейт, не беше стигнала и половината път. За съжаление в момента се беше обърнала и гледаше към ресторанта, а не към Куин. Височината й бе същата, както и телосложението, но това не беше достатъчно, за да я разпознае със сигурност.

Куин се отдръпна.

— Тя ли е? — прошепна Орландо в ухото му.

— Не знам — отвърна той.

Беше наблюдавал достатъчно дълго ескалатора, за да прецени правилно времето. Малко преди жената да стигне горния край, Куин закрачи напред с наведена глава. Когато тя спря на площадката, той се блъсна в нея и я хвана за ръката.

— Извинете. Не гледах къде ходя.

— Няма нищо — отговори познатият глас.

Джени дори не го погледна. Цялото й внимание беше насочено към ресторанта. Куин понечи да я хване по-здраво, но тя се освободи и бързо закрачи по плочките.

Конгресменът и групата му тъкмо бяха стигнали входа на ресторанта. Джени явно го беше забелязала и се мъчеше да го пресрещне.

— Тръгна към ресторанта — каза Куин. — Главния вход.

— Отивам — каза Орландо.

Между Куин и Джени вече имаше няколко души. Прииска му се да хукне към нея, но щеше да привлече твърде много внимание. Последното, което им трябваше сега, бе да разтревожат охраната на Гереро.

— Орландо, къде си? — попита Куин.

— Почти на място.

— Ще стигне входа, преди да я догоня — каза той.

На един малък подиум до входа стоеше мъж, който проверяваше имената в списъка. Джени явно привлече вниманието му с бързата си походка. Мъжът грабна малката радиостанция, закачена на колана му, и заговори нещо по нея.

Внезапно залитна напред, преви се и изпусна радиостанцията. Докато се изправяше, Орландо застана до него с ръка на устата, сякаш е ужасно смутена. Каза му няколко думи. В очите й се четеше искрено съжаление.

Джени вече беше съвсем близо до входа, но забеляза Орландо и закова на място.

Направи няколко крачки назад и се блъсна в Куин.

Докато се обръщаше, той хвана здраво двете й ръце.

— Куин? — изненада се тя.

— Трябва да те изведем оттук — каза той.

— Не. Пусни ме. Трябва да се видя с конгресмена.

— Направиш ли го, с теб е свършено.

Тя тръсна глава.

— Не. Грешиш. Трябва да го видя.

Опита се да се освободи, но той я държеше здраво.

— Даваш ли си сметка, че някои от мъжете с него бяха същите, които се опитаха да те заловят вчера на „Далечен изток“?

— Той не би ме наранил.

— Няма да му се налага. Те ще го направят вместо него.

— Не и ако говоря с него. Той няма да позволи да се случи подобно нещо.

Орландо приближи зад Джени и рече:

— Вече наистина трябва да се махаме.

Куин погледна към входа на ресторанта. Докато почти всички други влизаха на приема, един мъж излизаше.

Русият.

Държеше пакет цигари и тъкмо вадеше една. Куин се опита да се дръпне така, че да застане зад Джени и Орландо, но бе твърде късно. Онзи ги забеляза.