— По-бързо! — каза Куин и дръпна Джени към асансьора.
Тя затича до него, без да се съпротивлява.
От ескалатора тъкмо слизаше група хора. Куин маневрира около тях и направо бутна Джени към лентата, водеща надолу.
— Тичай! — каза й той. Вдигна яката си така, че предавателят да е на сантиметри от устата му. — Трябва ни транспорт. Веднага!
— Заемам се — незабавно отвърна Нейт.
— Надясно — каза Куин на Джени, щом се озоваха на първия етаж.
Когато стигна последното стъпало, побягна след нея, като междувременно бързо погледна през рамо.
Орландо слизаше от ескалатора, а русият тъкмо стъпваше на него.
Пакетът цигари бе изчезнал, но ръката му не беше празна, макар и да опитваше да го скрие.
— Въоръжен е! — предупреди Куин тихо, колкото да го чуе Орландо.
Не биваше да го казва. Джени също го чу и погледна назад към ескалатора.
— Не спирай — каза й Куин.
Зад него изкашля заглушител.
Джени падна.
На първия етаж на търговския център имаше малко хора. Всички гледаха Куин и Джени и не бяха забелязали, че русият стреля. Видяха само как Джени пада.
Мъж и жена тръгнаха да й помогнат, но Куин се втурна напред и стигна пръв до нея.
Чу се ново кашляне, куршумът профуча покрай Куин и се заби в плочките на пода. Приближаващата жена изпищя, Куин извади пистолета си, завъртя се и го насочи към русия.
Обра мекия спусък, но спря. Онзи беше приклекнал зад металния парапет на ескалатора. Наблизо имаше няколко души, които осъзнаха опасността и се опитваха да се махнат. Беше прекалено рисковано да стреля.
Куин забеляза Орландо приклекнала до края на ескалатора, на по-малко от три метра от човека на Гереро. Тя му махна да продължават, но той се наведе, постави пистолета на пода и го плъзна към нея.
Докато тя се пресягаше да го хване, русият се изправи и се прицели в Джени.
Куин се метна към нея, не толкова да я закрие с тялото си, колкото да я накара да се размърда.
— Ставай, ставай — каза й той, докато я вдигаше от земята.
Изстрел.
Куин се стегна, очаквайки да поеме куршума, но му се размина.
Вдигна Джени на крака, подхвана я през кръста и я поведе напред. Не погледна назад, докато не стигнаха изхода.
Орландо тичаше към него. Зад нея в края на ескалатора лежеше русият. Лицето му бе изкривено от болка и притискаше гърдите си с окървавена длан. Но неприятностите още не бяха свършили. Двама от хората на Гереро тичаха към ескалатора от втория етаж.
— Добре ли си? — попита Куин Орландо.
— Да — отвърна тя.
Навън Нейт стоеше до едно такси. Задната врата беше широко отворена.
Куин бутна Джени вътре, после се качи, следван от Орландо. Нейт седна отпред и нареди на шофьора:
— Карай!
— Не искам неприятности — каза мъжът, усетил, че става нещо.
Орландо насочи пистолета си към него.
— Тогава изчезвай.
Шофьорът явно реши, че идеята не е лоша, отвори вратата и се изнесе.
Нейт вече се настаняваше зад волана — знаеше, че е негова работа да ги измъкне.
Превключи на скорост и натисна газта до дупка. Дори не си направи труда да затвори вратата. Тя сама се затръшна от инерцията.
Почувствал се най-сетне в относителна безопасност, Куин се наведе да огледа по-добре Джени.
— Ранена ли си? — Не беше забелязал кръв, но тя бе паднала веднага след като онзи стреля.
— Не… май не съм — отвърна тя. — Чух нещо покрай главата си, после паднах.
Куин опипа краката и хълбока й. Тя трепна, когато стигна до лявото й рамо.
— Мисля… мисля, че съм го изкълчила.
Куин натисна малко по-силно и тя извика от болка.
— Телефонът е в джоба ми — каза Куин на Орландо. — Обади се на Не Вин. Трябва ни лекар.
32.
Куин и Орландо качиха Джени в апартамента, а Нейт продължи с таксито; Куин му нареди да се отърве от колата колкото се може по-далеч.
Отведоха я в голямата спалня и я сложиха да седне на леглото.
— Как е рамото ти? — попита Куин.
— Боли — отвърна Джени. — Но ще се оправя. Трябваше да ме оставиш да говоря с него.
— Успокой се. Не мисли за това сега.
Чуха външната врата да се отваря.
— Куин? — Беше Не Вин.
— Насам — извика му Куин.
Старецът се появи на прага, следван от по-млад мъж, който носеше нещо като лекарска чанта. Не Вин също носеше чанта, но тя приличаше по-скоро на пазарска.