— Ти ли си лекарят? — попита Куин.
Мъжът изглеждаше уплашен, но все пак успя да кимне.
— Тогава идвай по-бързо, по дяволите.
Не Вин бутна лекаря през вратата.
— Спокойно. Доктор Хан добър лекар. Просто не правил домашни посещения напоследък.
Доктор Хан бързо огледа новата си пациентка.
— Какъв е проблемът?
— Рамото — отвърна Куин. — Изкълчено е, предполагам.
— Дясното или лявото? — обърна се лекарят към Джени.
— Лявото — отговори Куин.
Лекарят хвърли бърз поглед към Куин и се наведе да огледа рамото на Джени. Когато започна да го опипва, тя стисна зъби, едва се сдържаше да не извика от болка.
— Ще трябва да се съблечете — каза доктор Хан.
Джени погледна към Куин и Не Вин.
— Май е по-добре вие двамата да отидете да направите кафе — предложи Орландо.
Куин не искаше да се маха. Чувстваше се отговорен. Но все пак кимна и се обърна към вратата.
— Куин? — обади се Джени.
Той спря.
— Зная, че само се опитваш да помогнеш, и може би беше прав. Може би не трябваше да отивам там.
— Сега си добре — отвърна Куин. — Всичко ще се оправи.
— Не, няма — каза тя изненадващо енергично. — Не разбираш. Стивън умря, докато се опитваше да ми помогне да го спра.
— Какво да спреш?
Очите й се разшириха за миг, после клепачите й се отпуснаха, сякаш беше изразходвала цялата си енергия.
— Ако наистина искаш да ми помогнеш, ще ме заведеш до конгресмена. Ние сме единственият му шанс.
— Неговият шанс?
— Изслушал си касетата, нали? Значи вече знаеш — рече тя. — Трябва да го спасим.
— Мога ли да остана няколко минути насаме с пациентката, моля? — обади се лекарят.
Куин кимна неохотно. Искаше да чуе повече, но това можеше да почака, докато докторът си отиде.
— Няма нужда от притеснения — каза Не Вин. Двамата с Куин седнаха в дневната. — Доктор Хан мой човек. Работи много за мен.
— Ще си мълчи ли?
— Мълчи като риба. Знае, че иначе няма бъде доктор.
Умълчаха се. По едно време Не Вин подаде платнената чанта на Куин.
— Устройство за лента.
Куин взе чантата и я остави на пода до краката си.
— Благодаря.
Старецът се изправи и тръгна към кухнята.
— Искаш пие нещо?
Куин поклати глава.
През следващите двадесет минути не проговориха. Не Вин бавно отпиваше от чаша с вода, а Куин се мъчеше да проумее ставащото. Защо Джени искаше да спаси Гереро? Та той я преследваше. Един от неговите хора стреля по нея. И нямаше съмнение, че именно те бяха убили приятеля й.
Погледна към Не Вин.
— Защо ми изпрати Марков?
Старецът го погледна. Почти половин минута двамата не помръднаха.
— Направил само онова, което той ме помолил — каза Не Вин.
— Какво? — попита Куин. Не беше сигурен, че е разбрал правилно.
Не Вин не отговори.
— Да не искаш да кажеш, че Марков ти е казал да ми изпратиш трупа му?
Отначало изглеждаше, че Не Вин ще продължи да мълчи, но след малко той се наведе напред.
— Каза, ако с него се случи нещо, да ти пратя вест.
На Куин му се стори, че въздухът внезапно натежа. Притискаше го, сякаш се опитваше да го смаже.
Марков.
Той е поискал да въвлече Куин. Не е било просто случайност. Нито пък някой е решил, че точно Куин трябва да погребе стария си приятел. От самото начало всичко е било замислено от Марков.
— Разкажи ми какво се случи — каза Куин.
Не Вин се замисли за момент, после заговори:
— Идва при мен също като теб тази седмица. Има нужда от моя помощ. Мисля — добре. Марков винаги честен с мен. Няма проблем помогне.
— За каква помощ става дума?
— Малко оборудване — отвърна Не Вин и добави: — И малко подкрепления.
— Подкрепления?
— Един човек. Марков прави наблюдение. Имал нужда от помощ.
— Следил е „Кейсайд Вилас“ — промълви Куин.
— Не ми казал къде.
— Но твоят човек ти е казал.
— Мой човек мъртъв. Като Марков.
Куин замълча.
— Съжалявам.
Не Вин се облегна в стола си.
— Нещо станало и хванали Марков. Мой човек ги проследил, за да види къде го отвеждат. Обадил ми се по телефон и ми казал какво става. Аз казва на него да обади, когато разбере къде отива. Докато чака, събира други мои хора. Но никой не се обадил.