Куин погледна стареца и го остави да продължи.
— Четири дни нищо. Аз знае те мъртви, но продължава търси и пита хора, които може знае нещо. Повечето нищо не казва. Накрая една жена казва за голяма суматоха в склад за контейнери. Отишли да погледне.
— И там сте открили Марков — рече Куин.
— Да — потвърди Не Вин. — Вече мъртъв от два, три дни.
— А твоят човек?
— Няма го. Ден по-късно труп изхвърлен на плажа.
Мълчание.
— Съобщението в контейнера — каза Куин. — То беше ли там, когато намери Марков, или ти го написа?
— Съобщение вече там.
— Знаеше ли какво означава?
— Не. Но решил, че важно.
— И затова си ми изпратил целия контейнер.
Лека усмивка изкриви устните на Не Вин.
— Марков много пъти казвал колко много вярва на теб. Ти негов добър приятел.
— Да, така беше.
— Когато работи с тебе, аз разбира какво имал предвид. Ти добър в твоя работа. Надежден и се доверяваш, но си отваряш очите.
— Опитвам се — отвърна Куин.
— Марков не ми казал какво прави, разбира? Аз не знае нищо за „Кейсайд“. Не знае нищо за нищо. Аз могъл направи само каквото той ме помоли. Затова го пратил на теб.
— Страхотно. Благодаря.
— Проработи, да? — каза Не Вин. — Ти намери Джени. Спаси я. Сега я изведе оттук.
Куин се усмихна измъчено. Думите на Джени отново прозвучаха в главата му: „Ние сме единственият му шанс. Трябва да го спасим“. Измъкването й не изглеждаше толкова просто, колкото преди няколко часа.
— Може да ми потрябва помощта ти — каза той.
— Разбира се. Аз може изкара вас от страната.
Куин поклати глава.
— Не. Нямах предвид това.
Не Вин го изгледа предпазливо.
— Аз вече ти помогнал много.
— Така е — съгласи се Куин. — Но може да имам нужда от още помощ.
Разказа на стареца какво е намерил в апартамента на четвъртия етаж на „Кейсайд Вилас“.
— Невъзможно — каза Не Вин. — Аз познава всеки търговец на оръжие тук. Няма в „Кейсайд“. Грешиш. Нещо друго е.
— Съгласен съм. Нещо друго е. Но е направено така, че да прилича на бърлога на търговец на оръжие. Какво ще си помисли сингапурската полиция, когато попадне там? Или пък ФБР или ЦРУ?
Не Вин отметна глава назад и вдиша през носа.
— Ще повярват в онова, в което искат да вярват.
— Точно така — рече Куин. — В зависимост от това как и защо са го открили.
Старецът като че ли се замисли за момент върху думите му.
— Да. Зависи как и защо. Значи мислиш, че онова фалшиво?
— Ти самият го каза. Познаваш всеки търговец на оръжие в Сингапур, но не си чувал за това. Мисля, че някой е нагласил мястото така, че да бъде открито. При подходящите условия.
— И какви са тези условия? — попита Не Вин.
— Точно тук може да ми потрябва помощта ти.
— Искаш аз разбере? — попита предпазливо Не Вин.
— Искам да си отваряш ушите — отвърна Куин. — Аз ще се опитам да разбера какво става. Може да ми потрябваш за онова, което ще се наложи да направим, след като разберем.
Не Вин впери поглед в него. В стаята отново се възцари тишина.
Накрая старецът кимна.
— Добре.
Няколко минути по-късно доктор Хан и Орландо излязоха от спалнята.
— Мисля, че е изкълчване от падането. Не мога да кажа със сигурност без рентген. Още не се е подуло много, но скоро ще се подуе.
— Благодаря, докторе — каза Куин, стана и тръгна към коридора.
— Чакайте — спря го лекарят. — В момента не можете да разговаряте с нея.
— Защо? — попита Куин.
— Дадох й успокоително за болката. Заспа преди няколко минути. Така или иначе се нуждае от сън.
— Чудесно — рече Куин. Много му се искаше да говори с Джени, но знаеше, че лекарят е прав. Тя се нуждаеше от сън. Всички се нуждаеха от сън.
— Може би няма да е зле да мина и утре сутринта — каза доктор Хан.
— Ще ви се обадим преди това — отвърна Куин. Искаше да разполага със свобода за действие.
— Както желаете.
Докторът тръгна към вратата. Не Вин стана и понечи да го последва.
— Обади се, щом разбереш — каза той на Куин от прага. — Това мой остров. Не обича подобни изненади.
— За какво става дума? — попита Орландо веднага след като вратата се затвори.