— Какво става? — попита Нейт, щом се появи от кухнята с чаша кафе.
— Не сега — сряза го Куин.
Орландо беше отворила софтуера за конвертиране и преглеждаше отчета. Поклати глава и затвори програмата.
— Какво има? — попита Куин.
— Не зная — отвърна тя. — Би трябвало да го чуем. Отчетът показва, че конвертирането е минало без проблеми.
Отново опита файла. Пълна тишина.
Орландо се облегна назад и се загледа в екрана.
— На лентата е имало нещо — каза Куин. — Нали?
— Да, имало е нещо — озъби се тя. — Моля те, просто… дай ми няколко минути да разбера какво е станало.
— Разбира се — каза Куин и докосна рамото й. — Всичко е наред.
— Не е наред — изгледа го тя кръвнишки. — Във файла трябваше да има нещо.
Куин отиде в кухнята да си допълни чашата и да остави Орландо на спокойствие. Когато се върна, настроението й сякаш се беше влошило още повече.
— Би трябвало да е тук — каза тя. — Няма причина да липсва.
— Тогава пусни програмата отново — предложи той.
— Това ще ни отнеме още един ден.
— Нищо. И без това не разполагаме с друго.
— След още един ден ще бъде твърде късно — каза Джени. Стоеше на прага на дневната, подпряла здравото си рамо на стената. — Мога ли да получа малко вода?
Куин кимна на Нейт към кухнята и той каза:
— Аз ще ти донеса.
Куин отиде до Джени, подхвана я през кръста и я поведе през дневната.
— Сядай — каза й, когато стигнаха до дивана. — Как е рамото?
— Не е чак толкова зле, стига да не го движа.
Нейт се върна с чаша вода и я подаде на Джени.
— Какво искаш да кажеш? — попита я Куин, след като тя свали чашата. — Защо ще бъде твърде късно?
— Записано е на касетата — каза тя. — Ако сте успели да я прослушате, би трябвало да сте разбрали.
— Още не сме успели да я прослушаме — сопна се Куин. — Ще трябва да ни кажеш какво има на нея.
Джени погледна към чашата в ръката си и въздъхна.
— Ще го убият — рече тя. — Днес.
— Кого ще убият? — попита Орландо. Беше се обърнала в стола си към тях.
— Гереро ли? — попита Куин.
— Да — отвърна Джени.
— Кой ще го убие? — попита Куин.
— Не зная точно кой. Някой е бил нает да го направи. Точно това беше записано на касетата. Разговор между убиеца и…
— И кого? — попита Орландо.
— И жената на конгресмена — каза Джени, без да вдига поглед.
— Какво? — изненада се Куин.
— Зная. И аз отначало не повярвах. Но после Гери ми даде касетата. Той работеше с жената на конгресмена. Беше личен асистент на госпожа Гудман.
— Беше? — повтори Орландо.
— Мъртъв е — каза Джени. — Убиха го ден след като ми даде касетата. Затова трябваше да избягам. Не исках същото да се случи и с мен. Но след като чух записа, разбрах, че не мога да го оставя просто така. Опитах се да се свържа с конгресмена, но онези ме държаха настрана. Дойдох тук, защото знаех, че това е единственият ми шанс.
— Чакай малко — каза Куин. — Хората на конгресмена те преследваха.
— Не са хора на конгресмена, а на жена му. — Джени замълча за момент. — Когато миналото лято кампанията му започна да става сериозна, тя каза, че ще му наеме охрана. Доста е богата, нали знаете? И много активна политически. Той не смяташе, че е необходимо, но тя настоя. Аз обаче си мисля, че хората, които нае, в действителност работят за човека, който ще убие съпруга й. Тя ги е пуснала по петите ми, защото знае, че касетата е у мен и мога да съсипя всичките й планове.
Джени отпи още една глътка вода.
— Но защо й е да убива съпруга си? — попита Орландо.
Джени я погледна, после погледна Куин и извърна очи, без да каже нищо.
— Джени, защо? — настоя Куин.
— От… отначало си помислих, че е свързано с брака им. Че може да го е хванала в изневяра и е искала да избегне политически скандали. Не зная. Може да е по милион причини. Съпрузи непрекъснато се избиват взаимно.
— Каза „отначало“ — напомни й Куин, след като тя замълча отново. — Но вече не мислиш така?
Тя поклати глава.
— Не. Вече не мисля така.
И отново се извърна, сякаш не й се искаше да обяснява.
Куин коленичи пред нея.
— Какво има? — попита той. — Защо тя иска да го убие?
— Стивън е разбрал това — най-сетне отговори Джени.