Мъжът от другата страна се поколеба за момент.
— Тази седмица отсъства.
— О, ясно. Знаете ли дали ще бъде на работа другата седмица?
— Не мога да ви кажа. Тя… отсъства за няколко седмици. По лични причини, предполагам. Не съм сигурен кога ще се върне.
— Лични? Добре ли е?
Мъжът отново се поколеба.
— Не бих могъл да знам.
— Е, тогава ще я потърся у дома — каза Куин.
— Да. Така ще е най-добре. Съжалявам, че не можах да ви помогна.
Връзката прекъсна.
Косъмчетата на тила на Куин настръхнаха, докато затваряше телефона. „Какво става, по дяволите?“
Постави телефона до лаптопа и повтори наум разговора. Джени е в отпуска точно по времето, когато Марков умира? Между отпуската й и смъртта на Марков несъмнено нямаше пряка връзка, но съвпадението никак не му харесваше.
Чу пред дома му да спира кола. Сигурно беше Нейт. Никой друг не можеше да мине през портала, без да задейства алармата. След малко входната врата се отвори. Куин отиде до мястото, където кухнята преминаваше в дневна, докато Нейт влизаше от антрето.
— Идвай — каза Куин. — Трябваш ми.
— Добро утро — отвърна Нейт.
Куин се усмихна криво.
— Добро утро. Хайде, идвай.
Обърна се и тръгна към кухнята. Когато Нейт седна до него, той му обясни какво иска и му подаде телефона. Вече беше набрал номера на офиса в Хюстън, така че Нейт трябваше само да натисне бутона за свързване.
Имаше кратко забавяне, докато клетката се свърже и някой вдигне телефона. След малко Нейт каза:
— Да, добро утро. Обажда се Дан Райли от „Изгодни бързи доставки“. Не съм сигурен дали съм намерил верния номер, но се надявам да ми помогнете. — Заслуша се, след което се усмихна. Когато заговори, тонът му бе почти поверителен. — Ето какъв ми е проблемът. На някои хора просто трябва да им се забрани да пишат спедиторска информация на ръка. Ако щете вярвайте, ама пакетът, дето е пред мен в момента, е пълна каша. Мога да разчета единствено името на получателя и част от телефонния номер. Вие сте третият човек, когото избирам. — Отново изчака отговора и продължи: — Момент. Името върху пакета е… Дженифър Фунтес или Фентес. — Пауза. — Фуентес? Да. Точно така. Значи съм се обадил на подходящото място. Най-дразнещото е, че доставката е лична. Нямам представа какво ще правя, ако не я намеря. В момента при вас ли е? — Този път от другата страна говориха по-дълго. Нейт изсумтя няколко пъти — първо изненадано, после разбиращо. — Много жалко. Знаете ли кога ще се върне? — Физиономията му загатваше за следващите му думи. — Значи нямате представа. — Пауза. — Де да можех. Но ми трябва точно нейния подпис. Май ще се наложи да върнем пратката на изпращача и да видим какво ще каже той.
Куин го погледна с очакване. Нейт остави телефона на плота.
— Жената каза, че Дженифър Фуентес работи предимно в офиса във Вашингтон, но според разписанието на отдел „Човешки ресурси“ в момента била в отпуска. Не знае кога ще се върне. Май трябваше да я притисна малко повече.
— Не — каза Куин. — Справи се отлично. По-голяма настойчивост щеше да събуди подозрения.
— Дженифър момичето от снимката ли е? — попита Нейт.
Куин тъкмо се обръщаше, но спря. Въпросът го изненада.
— Какво?
— Снимката, която взе от трупа вчера. На Дженифър Фуентес ли е?
Куин го зяпна за момент. Не че въпросът беше невероятно постижение на логиката, но не искаше да обсъжда тази тема.
— Познаваш го, нали? — попита Нейт. — Марков. Така ли е?
— Зарежи.
— Просто се опитвам да разбера какво правим.
— Това не е по работа — рече Куин.
Нейт сви рамене, отвори хладилника и извади кутия портокалов сок.
— На мен пък ми заприлича на работа.
— В момента нямаме клиент.
Нейт извади чаша от шкафа и я напълни.
— Няма да е за първи път да вършим работа без клиент. — Вдигна чашата и отпи.
Куин пое бавно дъх, за да се овладее.
— Първо, не ние приемаме работата — рече той. — А аз.
Понечи да каже още нещо, но млъкна.
— Второ? — след кратко мълчание попита Нейт.
Куин извърна поглед. Смяташе да каже, че той решава какво трябва да знае Нейт и какво — не, но момчето не заслужаваше това. Знаеше, че понякога твърде лесно влиза в ролята на строг учител.
— Второ — каза той, — да. Тя е момичето от снимката. Повечето я познават като Джени, не като Дженифър. И за трупа си прав. Той е на мой… на мой познат. Казваше се Стивън Марков.