34.
Потеглиха към сграда „Фон Фелдт“ с един мерцедес, отмъкнат от Нейт на няколко пресечки от апартамента. Чиракът бе зад волана, а Куин зае мястото до него. Джени и Орландо седяха отзад.
— Откъде се появи касетата? — попита Куин.
— Гери се е сдобил с нея. Не зная как, но той е разбрал какво се крои. Каза, че е започнал да записва разговорите на госпожа Гудман.
— Значи тя е била човекът за връзка с убиеца?
— Да.
— И не е разбрала, че я записват? — попита Орландо.
— Явно е разбрала — отговори Джени. — Именно затова Гери е мъртъв. Мисля, че сигурно е решил, че тя е по петите му, и затова ми даде записа.
— Защо точно на теб? — попита Куин.
— Поддържахме дружески отношения. Понякога се налагаше да работим заедно, за да координираме графиците на конгресмена и жена му. Вероятно си е помислил, че мога да предам касетата на шефа си.
— Но не си го направила — рече Куин.
— Конгресмен Гереро беше извън града за няколко дни, когато Гери ми даде записа. Смятах да разговарям с него веднага щом се върне. — Джени замълча за момент. — Но Гери беше убит на следващия ден. Именно затова изслушах касетата. И моментално разбрах, че тя е причината за смъртта му. Разбрах също, че трябва да се махам, или и мен ме чака същото. Намерих извинение, казах в офиса, че имам спешен семеен проблем и трябва да си взема отпуска. После изчезнах.
— Наляво — каза Орландо на Нейт.
— Сигурна ли си? — попита чиракът.
— Да. Наляво.
Нейт зави рязко, улавяйки светофара в последния момент.
— Гери каза, че има и други записи — продължи Джени. — Скрил ги е на сигурно място. Смяташе да ми даде и тях.
— Трябвало е просто да се обади в полицията — каза Нейт.
— Аз му казах същото — отговори Джени. — Но той отвърна, че не може да го направи. Имало и други, можели да бъдат къде ли не. След като Стивън ми разказа за LP, разбрах какво е имал предвид Гери.
Всички се умълчаха.
— Гери каза ли ти нещо друго? — попита Куин. — Каквото и да е, нещо, което да ни е от полза?
Погледът й се зарея за момент.
— Само че госпожа Гудман е говорила с нея още веднъж след записа на обаждането. Записал и този разговор, но го скрил. Каза, че ще ми го донесе на следващия ден. Но това така и не се случи.
— Момент — каза Куин. — Говорила с нея ли каза?
— Вярно, че не знаете, нали не сте чули записа — сети се Джени. — Убиецът, нает от госпожа Гудман, е жена.
Внезапно липсващите парчета от пъзела се подредиха в главата на Куин.
Орландо впери поглед в него и се намръщи загрижено.
— Какво има?
— Таша — отвърна Куин.
— Коя Таша? — попита Джени.
— Таша Дъглас?
Джени го изгледа неразбиращо.
— Не познавам жена с това име.
Бяха си играли с него. Бяха го мамили от самото начало. Таша го беше използвала, за да намери Джени. Единствено благодарение на собствената си предпазливост не я бе довел чак до целта.
— Момент. Това означава ли… — започна Нейт.
— Да — прекъсна го Куин.
— За кого говорите? — попита Джени.
— Не сега — каза Куин.
Прекарваше всичко през главата си, превърташе го напред и назад, анализираше. Таша сигурно беше останала в Хюстън, за да види дали той няма да се появи отново. Беше се представила за невинна приятелка, която отчаяно иска да намери Джени. А целта й е била да разбере ролята на Куин във всичко това и след като успя, се опита да го използва, за да стигне до Джени. Не беше никакво съвпадение, че го наблюдаваше, докато той оглеждаше апартамента на Джени. Не го бе изпускала от поглед, вече беше сигурен. Искала е той да я вижда. Това е било просто поредната стъпка в изграждането на другата й самоличност. Срещата им пред офиса на Гереро също е била планирана.
Не е имало обаждане от брат й, че някой е разбил апартамента й в Тексас. Обърнатата наопаки хотелска стая във Вашингтон е била постановка. Можела е лесно да накара хората си да инсценират всичко, докато Куин разговаряше с Блекмор. Естествено идваше ред и на самия Блекмор. Тя беше накарала хората си да навестят стария шпионин и да разберат какво знае.
И накрая, след като я бяха оставили в Калифорния, тя продължи да му се обажда. Явно беше намерила начин да проследи сигнала му, който трябваше да е абсолютно сигурен.
Стисна зъби, когато си спомни, че отговори на обаждането й малко преди срещата с Джени на площад „Далечен изток“. Дори й беше казал, че всеки момент ще се види с „приятелката“ й. Хората й явно го бяха следили и се задействаха по нейна заповед.