— Стигнахме — каза Нейт.
Макар че гледаше напред, Куин не виждаше нищо. Гласът на Нейт го изтръгна от мислите. Забеляза сградата „Фон Фелдт“ на половин пряка от тях.
— Накъде да карам? — попита Нейт.
Отпред не се виждаха автомобили, които да приличат на дипломатически.
— Спри ей там — каза Куин и посочи свободно място малко след сградата.
Щом колата спря, той отвори вратата.
— Ще поогледам.
— Идвам с теб — каза Орландо, вече отваряше вратата.
— Ами ние? — попита Джени.
— Чакайте тук. Няма да се бавим.
Орландо и Куин тръгнаха към многоетажната сграда.
— Някъде тук трябва да има ВИП паркинг, гараж или нещо такова.
— Куин — каза Орландо. — Ясно е, че Таша е професионалист. Толкова е добра в занаята си, колкото сме ние в нашия. Не би могъл да очакваш, че ще се натъкнеш на човек като нея.
— Изобщо не биваше да допускам да се случи подобно нещо — каза той.
— Но Таша не се добра до Джени. Ти се справи добре.
— Трябваше да я оставя във Вашингтон.
— В края на краищата всичко е наред. Вече знаем за нея.
Куин се намръщи.
— Беше грешка.
Преди Орландо да каже още нещо, той спря и извади телефона си. Избра номера на Не Вин.
— Очаквах твое обаждане — каза старецът. — Значи си още тук, да?
— Да.
— И от какво имаш нужда?
— Зная защо е онази инсценировка в „Кейсайд“ — каза Куин.
— Наистина ли?
— За отклоняване на вниманието. — Куин набързо му предаде разказа на Джени за предстоящото покушение срещу шефа й. — Ето какво си мисля. Някъде в околностите на хранителен център „Максуел“ ще бъде открит труп. Човекът ще бъде идентифициран като убиеца на конгресмена. Разбира се, няма да е той, но това не е важно. Всички доказателства ще сочат към него. По тялото ще има нещо, което ще го свързва с изложбената стая в „Кейсайд Вилас“. — Замълча за момент. — Косъмът.
— Какъв косъм?
— Намерих един косъм в чекмедже в стаята. Обзалагам се на каквото кажеш, че ще е на убития. — Куин пое бързо дъх. — Това може да се провери после. Щом полицията открие стаята, ще попаднат на нещо, което в крайна сметка ще ги доведе до някаква екстремистка групировка, най-вероятно ислямска.
— Убийството на американски политик в Сингапур бъде лошо за бизнес. Особено ако изглежда, че го направил някой от нас.
— Така е. Ако успеят да съберат всичко, ще разполагат с неопровержими доказателства за джихадистки заговор. — Куин отново замълча. — Но ако не открият труп, няма да има връзка с апартамента.
— И с организация.
— Точно така.
— Значи искаш аз намери труп — каза Не Вин.
— Да. — Куин си погледна часовника. — Ако играят както трябва, трупът няма да бъде подхвърлен поне още половин час.
— Ако играят както трябва — каза Не Вин, — трупът още не е труп.
Старецът беше прав. За да изглеждат нещата напълно реални, примамката трябваше да умре приблизително по същото време, по което би умрял и истинският убиец.
— Ще успееш ли да го откриеш? — попита Куин.
— Няма да е лесно — отвърна Не Вин. — Но ще опитаме.
— Ако успееш, погрижи се да заличиш всички следи.
— Интересно. Май днес върши твоя работа.
— Повярвай ми, бих искал да си сменим местата.
Чу се звуков сигнал за второ обаждане. Куин отдалечи телефона, колкото да види екрана. Сингапурски номер.
— Обади ми се, ако намериш нещо — каза той на Не Вин и превключи обажданията. — Ало?
— С господин Куин ли говоря? — Гласът бе смътно познат, женски.
— Кой се обажда? — попита Куин.
— Брайъни Соломон. Работя в посолството. Асистентка съм на господин Мъри.
— Ясно. Защо ме търсите?
— Вие сте господин Куин, нали?
— Да. — Търпението му се изчерпваше. — Какво има?
Орландо оглеждаше района, търсеше кола, с каквато би могъл да пристигне Гереро. Сега обаче погледна към Куин и поклати глава.
— Господин Мъри би желал да го потърсите на мобилния му телефон. — Жената продиктува номера. — Искате ли да го повторя?
— Не. Запомних го.
Прекъсна връзката и набра номера на Мъри.
— Куин? — на мига отговори Мъри.
— Какво има, Кенет?