Куин погледна към приятелката на Марков. Още не беше свикнал с късата й коса и липсата на усмивка. Но най-вече не можеше да свикне с усещането за овладян гняв, който се излъчваше от нея.
— Знаеш ли как се използва оръжие? — попита я той.
Тя кимна колебливо.
— Марков ми показа.
— Остави голямата чанта така, че да може да стигне до нея — каза Куин на Орландо и се обърна към Джени. — Вътре има два пистолета и някои други неща, които няма да ти трябват. Но не вади нищо, ако не е абсолютно необходимо.
Джени кимна.
Нейт и Орландо тръгнаха първи. След като пресякоха улицата, те се разделиха и влязоха в хранителния център от различни места.
— Защо не потърси помощ? — попита Куин, докато ги чакаше. — Нима приятелят ти не е искал да направиш точно това?
Джени помълча секунда-две, преди да отговори:
— Нямаше време. Когато го убиха, направо си изкарах акъла. Не исках да имам нищо общо с това, но не можех просто да го игнорирам. Опитах се да се обадя на Стивън, но той беше извън града и не вдигна. Не знаех какво да правя, затова се върнах в Хюстън. Стивън се появи на следващата сутрин. Разказах му всичко и му пуснах касетата. Негова беше идеята да напусна страната. Няколко часа по-късно вече летяхме за Европа.
— Тогава какво е правил в Сингапур?
— Искаше да събере повече доказателства. Нещо свързано със записа. Смяташе, че ще може да го намери тук. — Тя го погледна. — Може би е успял, но явно сигналът не е траел достатъчно дълго, за да го намериш.
Куин кимна. Марков беше постъпил точно както би постъпил и той — пратил е Джени възможно най-далеч и се е опитал да намери друг начин да докаже какво се готви, така че животът й вече да не бъде изложен на опасност. Направил е всичко това от любов. Дори в последните мигове от живота си, когато е знаел, че вече няма да бъдат заедно, той беше пуснал следа, която би могла да я спаси.
Време беше да тръгва.
— Ако видиш или чуеш нещо, което сметнеш за важно, просто го кажи — заръча й Куин. — Иначе ще е най-добре само да слушаш, освен ако не ти зададем директен въпрос.
— Добре — каза тя.
Куин излезе от колата.
Купи си бао със свинско и безалкохолно от една сергия в края на хранителния център, после си намери свободно място пред будка, предлагаща овесена каша с женшен.
В център като този човек не можеше да си вземе маса, освен ако не беше с голяма група. На масата на Куин имаше възрастна двойка. Усмихнаха му се, когато седна, и отново насочиха вниманието си към кашата.
— Проба — тихо каза Куин.
— Проба — обади се Орландо. — В северозападната част съм. Чисто е.
— Нейт? — попита Куин.
— Проба — отвърна чиракът. — В централната част. И тук няма нищо необичайно.
Възрастната двойка изгледа малко странно Куин, затова той отхапа от своето бао и се усмихна.
— Куин. Куин! — Беше Джени.
Той стана и тръгна към улицата.
— Какво има?
— Една жена мина току-що — каза тя. — Виждала съм я преди. Във Вашингтон. Беше с жената на конгресмена. Не е сама. С нея са някои от мъжете, които охраняваха Гереро. Господи, мислиш ли, че тя е убиецът?
— Къде е? — попита Куин. Вече се движеше бързо през тълпата към улицата.
— Слезе от една кола на около половин пряка от мен. В момента пресича улицата.
Куин бързо заобиколи група тийнейджъри и проточи врат, загледан в посоката, която му каза Джени. Петима души пресичаха улицата — четирима мъже и една жена. Куин беше виждал единия от мъжете в Хюстън и Вашингтон.
„Ударната група“ — помисли си той.
Погледна си часовника — 12:30. Бяха дошли по-рано, за да са на позиция, когато конгресменът пристигне.
Погледна отново към групата и видя, че мъжете се разпръсват в различни посоки. Едва сега успя да огледа жената.
Макар да беше подготвен, все пак закова на място. Усети как гневът се надига в гърдите му, но този път вместо да замъгли преценките му, той ги изостри.
— Таша.
— Господи, надявах се, че си сбъркал — каза Нейт.
— И аз — отговори през зъби Куин.
Остана загледан в нея още миг, после се обърна.
— Орландо, двама тръгнаха в твоята посока. Няма начин да не ги забележиш. Бели типове с костюми. Високи, къси прически. Нейт, премести се на юг. Виж дали няма да попаднеш на другите двама.
— Дадено — отвърна Нейт.
— Внимавай — каза Орландо. — Тя е много по-опасна, отколкото я мислеше.