Куин изсумтя в отговор. Колкото и да беше опасна, той беше бесен и щеше да я накара да си плати.
Тръгна надясно, оставяйки доста хора между себе си и улицата, като в същото време се приближаваше към позицията на Таша. Тя вече не изглеждаше така безпомощна. Беше съвсем делова, с твърдо и решително изражение.
Докато тя оглеждаше центъра, Куин коленичи, сякаш беше изпуснал нещо. Видя как погледът й се плъзна покрай него, без изобщо да го забележи.
— Имаме нов проблем — обади се Орландо.
— Не ни трябват още проблеми.
— Е, кажи го на конгресмена. Колата му току-що пристигна.
Преди Куин да каже каквото и да било, се обади и Нейт:
— При мен се раздвижиха. Двамата тръгнаха на север.
Куин се изправи. Таша също беше тръгнала след останалите. Всички се събираха там, където беше конгресменът.
— Орландо, идваме към теб — каза Куин.
— Прието — отвърна тя.
Таша остана на улицата, а Куин тръгна успоредно на нея отвътре.
— Конгресменът слиза от колата — каза Орландо. — Жена му е с него. Както и русият ти приятел от снощи. Има чудесна голяма превръзка на ръката.
— Отваряй си очите — каза Куин. — Изстрелът може да дойде отвсякъде.
Това, че Таша командваше, не означаваше, че именно тя щеше да дръпне спусъка. Можеше да го направи всеки от екипа й — не само онези, които пристигнаха с нея, но и другите — които уж пазеха конгресмена.
Всички те работеха за Таша.
— Моите мутри спряха в тълпата и просто гледат — каза Орландо.
— Моите също — обади се Нейт. — Намираме се на юг от теб.
Таша приближи ъгъла, зави, мина под ламаринения покрив и влезе в хранителния център. Продължаваше да оглежда тълпата, сякаш очакваше да открие някого, но не спря нито за миг.
Отначало Куин си помисли, че ще тръгне по най-прекия път към конгресмена, но вместо това тя се насочи малко на юг, към една пролука между постоянните сергии, която щеше да я изведе на централния проход.
Куин заобиколи, за да се озове зад нея, и я последва на около пет метра разстояние. Ако се обърнеше, Таша щеше да го види, но вниманието й сякаш беше изцяло насочено напред.
— Статус — прошепна Куин.
— На позиция — докладва Нейт.
— Тук също — каза Орландо. — Групата на конгресмена тръгва по централната алея. Той изглежда малко уморен. Жена му пък е напрегната.
— Защо ли… — промърмори Куин.
— Русият остана при колата — каза тя. — Но двама от охраната са до него. С тях е и някакъв, който изглежда местен. Може би китаец. Май развежда конгресмена.
Таша тръгна по широка три метра алея. Заради ъгъла за момент изчезна от погледа му, скрита зад едно от тухлените заведения.
Куин ускори крачка, но когато стигна пролуката, нея я нямаше.
Явно веднага беше завила наляво или надясно в края на късия коридор — това бяха единствените възможности. Изтича до края и забави крачка, когато стигна централната алея, за да не се набива на очи.
Погледна надясно.
После наляво.
Но нея я нямаше.
Обърна се да погледне зад себе си — може би го беше забелязала и го бе подлъгала да мине покрай нея. Но Таша не се виждаше и там — в прохода нямаше къде да се скрие.
Отново огледа централната алея, но без резултат.
Отляво, недалеч от мястото, където започваха масите, се виждаше групата на конгресмена. Водачът им ги насочваше към една от сергиите и им обясняваше нещо.
— Куин?
Той се извъртя рязко и пъхна ръка в чантата. Но не беше Таша или някой от хората й, а Кенет Мъри.
— Видях те, но не бях сигурен дали си ти — каза Мъри. Беше среден на ръст, с безлична физиономия. От хората, които трудно можеш да опишеш, ако изобщо се сетиш за тях. — Тоест помислих си, че си ти, но… е, май съм бил прав. — Замълча за момент. — Какво искаше да видя?
— Кенет, за малко да ти видя сметката — каза Куин.
— Ка… какво? — заекна Мъри. Очите му се разшириха така, че Куин видя бялото около ирисите.
— Правило номер едно — никога не се промъквай зад мен.
— Добре, ясно. Няма проблем. — Мъри направи крачка назад. — Може би изобщо не трябваше да идвам. Само се пречкам.
Куин го сграбчи за ръката и го завъртя към северния край на центъра.
— Ето там. Виждаш ли го?
Мъри се озърна нервно през рамо към Куин, после погледна централната алея.
— Какво трябва да виждам?