— Онази група в края. Мъжът с тъмния костюм е конгресменът.
— Аха. Да, виждам го.
— Искам да отидеш при него и да го разкараш от там.
— Какво? Чакай малко.
— Ако не го направиш, той ще умре. Но трябва да внимаваш. Онези телохранители около него не са от добрите.
Мъри се задърпа.
— Не. Ти го направи.
— Не мога — рече Куин. Знаеше, че ако го направи и Таша го види, ще се задейства, преди той да стигне до конгресмена. Мъри имаше много по-добър шанс. — Трябва да тръгнеш веднага!
— Мамка му, мамка му, мамка му, мамка му — заповтаря Мъри. — Кълна се, по-добре да си прав.
36.
Навсякъде беше пълно с хора. Обедната тълпа се беше наблъскала в хранителния център, сякаш на километри наоколо нямаше друго място за хапване. Опашките пред най-популярните сергии растяха с всяка секунда.
Куин излезе на централната алея. Погледът му се стрелкаше във всички посоки, мъчеше се да открие Таша.
— Статус — каза той.
— Моите хора още стоят назад — каза Орландо.
— Същото — обади се Нейт.
— Някой да вижда Таша?
— Изгуби ли я? — попита Нейт.
— Това „не“ ли означава? — отвърна Куин.
— Извинявай — рече Нейт. — Да, тоест… не. Да де, нали ме разбираш. Не съм я виждал.
— Нито пък аз — каза Орландо.
Куин погледна наляво. Мъри си пробиваше път през гладната тълпа към сергията, пред която конгресменът беше спрял. Само че нито Гереро, нито хората му вече бяха там. Бяха се върнали в средата на алеята и навлизаха навътре в центъра, в посока към Куин.
— По дяволите! — изруга той под нос.
Трябваше да намери Таша. Трябваше да я спре.
Тръгна през тълпата към конгресмена.
— При мен има движение — обади се Нейт. — Моите приближават.
— Моите са си по местата — каза Орландо.
„Подготвят доразчистване — помисли си Куин. — В случай че първият екип изпорти нещата.“
Между него и конгресмена имаше най-малко дванадесет метра и стотина души. Докато се мъчеше да заобиколи две тийнейджърки, някой се блъсна в него и почти веднага усети прохладна течност по ризата си. Миришеше на плодов сок.
— Ох, извинете — каза мъжки глас.
Инстинктът го накара да се сниши. За съжаление с половин секунда закъснение.
Юмрукът го улучи точно над бъбрека.
Болката прониза цялото му тяло и той полетя напред. Опита да се извърне, но успя само отчасти и се приземи по гръб.
Хората наоколо се отдръпнаха и образуваха малка дупка в морето от клиенти. Всички гледаха към Куин с изненада и смущение. Всички, с изключение на русия мъж, който стоеше точно зад него.
Русият държеше наранената си ръка горе-долу на нивото на стомаха си. Проблемът обаче беше здравата — тя посягаше под сакото му.
Куин опря длани в мръсния бетон, повдигна се и изрита напред, като се целеше в коленете му. Улучи дясното.
Усети как капачката се измести настрани и изскочи от ставата.
Русият изкрещя и се свлече на земята.
Хвана се за коляното и се помъчи да намести капачката.
Куин знаеше, че няма време за губене. Скочи на крака и настъпи болната му ръка.
Русият се сгърчи от болка. Куин използва момента да бръкне под сакото му. Несъмнено беше въоръжен, но изваждането на оръжието щеше да предизвика паника.
Куин премести чантата си така, че отворът й попадна под сакото, пъхна пистолета на русия до своя и се изправи.
— Куин! Тя се задейства! — Беше Орландо.
Куин рязко се завъртя към конгресмена. Сблъсъкът му с русия май беше привлякъл вниманието само на намиращите се съвсем наблизо.
Докато си пробиваше път през хората, Куин забеляза Гереро. Жената на конгресмена вече не беше до него. Беше отишла при една сергия с един от охраната — може би за да бъде по-надалеч и да даде задоволително обяснение защо Гереро е бил само с един телохранител.
Таша обаче не се виждаше никъде.
— Къде е тя?
— На четири-пет метра пред мен, приближава от север — отвърна Орландо.
„Явно е заобиколила“ — помисли си Куин.
— Неутрализирай я!
— Какво си мислиш, че се опитвам да направя?
— Нейт, виждаш ли я?
— Не — отвърна чиракът.
Куин престана да се интересува дали се набива на очи. Започна да разблъсква хората пред себе си. Чу гневни възгласи зад гърба си, но никой не се осмели да протестира повече.