Выбрать главу

Тълпите, които изпълваха хранителния център, бяха изчезнали. Приличаше на декор за филм — всичко си беше на мястото, липсваха само статистите. Миг по-късно обаче осъзна, че мястото не е напълно пусто.

Забеляза няколко души да надничат над тезгясите на няколко ресторантчета — собственици, които се страхуваха да не бъдат ограбени. От Таша обаче нямаше и следа.

Хукна към една от сергиите и мъжът, който надничаше от нея, се опита да се скрие. Куин се наведе над тезгяха, за да му покаже, че го е видял.

— Няма пари, човече. Върви си — каза мъжът.

— Жената. Видя ли я? — попита Куин.

— Вземи храна, но няма пари. Всичко изчезнало.

— Не ти искам парите. Имаше една жена, бяла. Трябва да е изтичала оттук преди малко. Видя ли я?

— Не. Не вижда.

Куин се пресегна и го сграбчи за ризата.

— Натам. Натам — каза мъжът и посочи надясно.

Куин го пусна и се затича по алеята.

В края имаше други места за сядане, след които бе улицата. Запита се дали Таша не се е скрила в някоя от сергиите, покрай които бе минал, но в същия миг я забеляза. Тичаше през улицата.

Куин прибра пистолета в чантата, но не го пусна, когато изтича на открито. На улицата имаше хора, избягали от хранителния център, и сега се мъчеха да се скрият зад колите или един зад друг. Хвърляха подозрителни погледи на Куин, който идваше от опустелия център.

— Какво става, по дяволите? — прозвуча гласът на Нейт по радиото. — Какво правиш? Хей!

Макар по приемника да не се чуваше идеално, Куин чу кашлянето на заглушителя.

— Нейт? — попита той.

Отговор не последва.

Таша се промъкна между две паркирани коли и хукна по тротоара. Куин се втурна след нея.

— Орландо, къде си?

— На път към колата — отвърна тя.

— Нейт не отговаря.

— Да, знам.

— Внимавай — каза й Куин.

— Ти къде си?

Куин се промуши между колите до тротоара.

— Таша е малко пред мен. Не мога да я оставя.

— Добре. Ти също внимавай.

Отпред имаше друга улица. Таша се затича по нея и за момент изчезна от поглед.

Куин увеличи темпото. Не биваше да я изпуска. Но когато се озова на ъгъла, нещо го блъсна в гърдите.

Преви се, останал без въздух.

Докато се претъркулваше настрани, видя Таша на няколко крачки от сградата. Едва успя да поеме дъх, когато тя отново наближи и този път се опита да го удари по главата. Куин повдигна рамо, за да се защити, и ударът попадна в гърба му. Но сега тя му се откри и той заби лакът в хълбока й.

Таша изстена от болка, но отново замахна с юмрук.

Този път Куин успя да се дръпне и тя не улучи.

Преди Таша да замахне отново, той извади пистолета и го насочи към нея.

— Спри. Свършено е. Провали се. Край.

— Къде е тя? — попита Таша.

— Няма да ти позволя да я нараниш — каза Куин. — Планът ти пропадна. С теб е свършено.

— Трябваше да те вкарам в затвора още при първата ни среща — каза Таша.

Куин присви очи.

— Дори не си го помисляй. Пипнат ли те властите, ти ще гниеш в затвора.

— Не схващаш ли? — извика тя. — Аз съм от властите!

— Боже мой! — прозвуча гласът на Орландо от приемника. — Куин, трябва да дойдеш веднага.

— Какво има?

— Нейт е ранен. Лошо.

— А конгресменът?

— Няма го.

— Джени?

— И нея я няма. Както и Мъри и колата.

Куин погледна към Таша и понечи да отвори уста, но тя го изпревари.

— Къде е конгресменът?

— Ти ми кажи. Защото ако умре от ръцете на твоите хора, ще загазиш още повече.

— Не се опитвам да го убия — отвърна Таша. — Опитвам се да го спася.

— Глупости — извика Куин.

Таша сякаш едва сега започна да разбира.

— Наистина вярваш, че искам да навредя на конгресмена, нали? И си мислиш, че се опитваш да го спасиш.

Куин не отговори.

— Не разбираш ли? — попита го Таша. — Не аз съм убийцата. А Джени.

37.

Куин сграбчи Таша за ръката и я помъкна половин пресечка надолу, към едно спряло до тротоара такси. Отвори вратата на шофьора, насочи пистолета към него и извика:

— Излизай!

Възражения нямаше.

Куин избута Таша през отворената врата и нареди да седне на мястото до шофьора. После се качи и запали двигателя.