Тълпите, които изпълваха хранителния център, бяха изчезнали. Приличаше на декор за филм — всичко си беше на мястото, липсваха само статистите. Миг по-късно обаче осъзна, че мястото не е напълно пусто.
Забеляза няколко души да надничат над тезгясите на няколко ресторантчета — собственици, които се страхуваха да не бъдат ограбени. От Таша обаче нямаше и следа.
Хукна към една от сергиите и мъжът, който надничаше от нея, се опита да се скрие. Куин се наведе над тезгяха, за да му покаже, че го е видял.
— Няма пари, човече. Върви си — каза мъжът.
— Жената. Видя ли я? — попита Куин.
— Вземи храна, но няма пари. Всичко изчезнало.
— Не ти искам парите. Имаше една жена, бяла. Трябва да е изтичала оттук преди малко. Видя ли я?
— Не. Не вижда.
Куин се пресегна и го сграбчи за ризата.
— Натам. Натам — каза мъжът и посочи надясно.
Куин го пусна и се затича по алеята.
В края имаше други места за сядане, след които бе улицата. Запита се дали Таша не се е скрила в някоя от сергиите, покрай които бе минал, но в същия миг я забеляза. Тичаше през улицата.
Куин прибра пистолета в чантата, но не го пусна, когато изтича на открито. На улицата имаше хора, избягали от хранителния център, и сега се мъчеха да се скрият зад колите или един зад друг. Хвърляха подозрителни погледи на Куин, който идваше от опустелия център.
— Какво става, по дяволите? — прозвуча гласът на Нейт по радиото. — Какво правиш? Хей!
Макар по приемника да не се чуваше идеално, Куин чу кашлянето на заглушителя.
— Нейт? — попита той.
Отговор не последва.
Таша се промъкна между две паркирани коли и хукна по тротоара. Куин се втурна след нея.
— Орландо, къде си?
— На път към колата — отвърна тя.
— Нейт не отговаря.
— Да, знам.
— Внимавай — каза й Куин.
— Ти къде си?
Куин се промуши между колите до тротоара.
— Таша е малко пред мен. Не мога да я оставя.
— Добре. Ти също внимавай.
Отпред имаше друга улица. Таша се затича по нея и за момент изчезна от поглед.
Куин увеличи темпото. Не биваше да я изпуска. Но когато се озова на ъгъла, нещо го блъсна в гърдите.
Преви се, останал без въздух.
Докато се претъркулваше настрани, видя Таша на няколко крачки от сградата. Едва успя да поеме дъх, когато тя отново наближи и този път се опита да го удари по главата. Куин повдигна рамо, за да се защити, и ударът попадна в гърба му. Но сега тя му се откри и той заби лакът в хълбока й.
Таша изстена от болка, но отново замахна с юмрук.
Този път Куин успя да се дръпне и тя не улучи.
Преди Таша да замахне отново, той извади пистолета и го насочи към нея.
— Спри. Свършено е. Провали се. Край.
— Къде е тя? — попита Таша.
— Няма да ти позволя да я нараниш — каза Куин. — Планът ти пропадна. С теб е свършено.
— Трябваше да те вкарам в затвора още при първата ни среща — каза Таша.
Куин присви очи.
— Дори не си го помисляй. Пипнат ли те властите, ти ще гниеш в затвора.
— Не схващаш ли? — извика тя. — Аз съм от властите!
— Боже мой! — прозвуча гласът на Орландо от приемника. — Куин, трябва да дойдеш веднага.
— Какво има?
— Нейт е ранен. Лошо.
— А конгресменът?
— Няма го.
— Джени?
— И нея я няма. Както и Мъри и колата.
Куин погледна към Таша и понечи да отвори уста, но тя го изпревари.
— Къде е конгресменът?
— Ти ми кажи. Защото ако умре от ръцете на твоите хора, ще загазиш още повече.
— Не се опитвам да го убия — отвърна Таша. — Опитвам се да го спася.
— Глупости — извика Куин.
Таша сякаш едва сега започна да разбира.
— Наистина вярваш, че искам да навредя на конгресмена, нали? И си мислиш, че се опитваш да го спасиш.
Куин не отговори.
— Не разбираш ли? — попита го Таша. — Не аз съм убийцата. А Джени.
37.
Куин сграбчи Таша за ръката и я помъкна половин пресечка надолу, към едно спряло до тротоара такси. Отвори вратата на шофьора, насочи пистолета към него и извика:
— Излизай!
Възражения нямаше.
Куин избута Таша през отворената врата и нареди да седне на мястото до шофьора. После се качи и запали двигателя.