— Орландо, къде си?
— Недалеч от мястото, където паркирахме мерцедеса.
— С кола съм, идвам веднага.
— Побързай.
Куин направи обратен завой и за момент се отдалечи от центъра. Щеше да стигне по-бързо до Орландо, ако избегнеше улиците пред „Максуел“. Не пускаше пистолета, държеше го насочен към Таша.
— Ако тя е пипнала конгресмена, значи си прав, свършено е — каза Таша.
Куин не отговори, в ухото му прозвуча глас:
— Права е, да знаеш.
Куин направи знак на Таша да мълчи. Гласът беше на Джени.
— Стивън нямаше представа. До самия край.
— Къде си? — попита Куин.
— Съжалявам, но няма да ти кажа.
Таша го погледна въпросително. Вместо отговор той отмести дулото на няколко сантиметра встрани, за да не сочи към нея.
— Конгресменът при теб ли е?
— Да. Както и приятелят ти, господин Мъри.
— Вече няма причина да убиваш когото и да било. Няма да успееш да стовариш вината на друг. Открихме оръжията в „Кейсайд Вилас“.
— Жалко, но това не променя нищо — отвърна Джени. — Историята ще бъде представена така, както искаме. Нищо не можеш да направиш.
— От кого? От LP ли?
Тя се изсмя.
— Историята за жената на конгресмена е общо взето вярна, нали? С тази разлика, че ти си убийцата — каза Куин.
— Знаеш как стоят нещата — отвърна Джени.
Най-добрите лъжи са скрити в истината. Колко пъти го бе чувал през годините? И то не само от Дъри, а от почти всички в бизнеса.
— Обзалагам се, че жена му все пак няма нищо общо с това. Някой друг щеше да излезе на преден план и да се възползва от смъртта му, нали?
— Ще излезе. Но това не е част от задачата ми — каза Джени. — Желая ти успех в опитите да убедиш всички в това. — Замълча за момент. — Благодаря, че ми помогна да разкрия онези, които бяха по петите ми. А също, че ме доведе до конгресмена. Това беше специална екстра.
— Чакай малко. Кажи ми, наслаждаваше ли се, когато уби мъжа, който те обичаше?
— Мъжът, който ме обичаше, беше на път да ме разкрие. Не можех да позволя това. Сбогом, Куин.
— Джени?
Отговор не последва.
Или беше свалила радиостанцията си, или просто мълчеше. Куин остави пистолета, свали микрофона си и го смачка с пръсти.
— Сега вече вярваш ли ми? — обади се Таша.
— Откъде си? — попита той.
— От ЦРУ — отвърна тя.
— Трябваше да напълните това място с агенти.
Тя го погледна.
— Аз съм извън списъците. Под дълбоко прикритие. Имаше… притеснение, че могат да разберат, че ги следим.
— Тях? — попита Куин. — Пак ли LP?
Таша кимна.
Нямаше време за повече въпроси, защото Куин забеляза Орландо на тротоара. Спря колата и изскочи навън.
Нейт лежеше в безсъзнание на земята. Рамото му беше окървавено, но раната не изглеждаше опасна за живота. А Орландо беше реагирала, сякаш…
И тогава го видя.
Лицето му пребледня и усети как жлъчта се надигна в гърлото му. Не че не бе виждал ужасни гледки. Животът му беше пълен с картини, от които повечето хора щяха да се чувстват зле седмици наред.
Това обаче беше различно. Това беше чиракът му.
Стъпалото на Нейт бе смазано и извито назад. Прасецът му също беше надробен на парчета до мястото, където костта разкъсваше кожата.
Имаше и кръв. Много кръв.
— Беше в съзнание, когато пристигнах — каза Орландо. — Едва се държеше. Мисля, че са го блъснали в тази кола.
Калникът на автомобила до Нейт беше смазан. Куин си представи как момчето се е опитало да отскочи, но не е успяло да избегне приближаващата кола.
Двамата с Орландо вдигнаха Нейт и го отнесоха в таксито. Таша беше излязла и бе отворила задната врата.
След като го настаниха, Куин подаде телефона си на Орландо.
— Обади се на Не Вин. Той ще ти каже къде да закараш Нейт. После му кажи да прати двама души да ме чакат в парк „Еспланада“.
— След нея ли продължаваш? — попита Орландо.
— Трябва — каза Куин.
— Зная. Господи, съжалявам. Аз… аз…
— Тръгвай. Нейт има нужда от помощ.
— Но как ще я намериш? — попита тя.
Куин хвърли поглед към Таша, след което се обърна към Орландо и каза:
— Съобщението на Марков.
— Би трябвало да те арестувам — каза Таша.
Седяха в отмъкнатата от Куин тойота „Краун“. Пак той шофираше, а Таша седеше до него. Отиваха на среща с един от хората й. Тя се беше обадила да поиска устройството, от което Куин се нуждаеше. Сега обаче като че ли съжали.