Обърна глава.
— Чакай там — едва чуто й каза той и кимна в посоката, от която бяха дошли.
— Не — прошепна тя.
— Веднага — заповяда й Куин.
Тя стисна зъби, но след секунди отстъпи към края на реда.
Куин отново насочи вниманието си към открития район. Беше широк около петнайсет метра и бе заобиколен от всички страни с контейнери. Между редовете имаше тесни проходи и само един по-широк път. Той беше вдясно от Куин и по него можеше да мине камион. Вероятно водеше към портала.
Куин се промъкна до самия ръб на контейнера и наклони глава, за да надникне. Мерцедесът, с който бяха стигнали до центъра „Максуел“, беше паркиран в средата.
До колата имаше четирима души. Двама бяха на колене, с ръце на тила. Конгресмен Гереро и Кенет Мъри.
Джени стоеше пред тях с пистолет в ръка. Зад тях стоеше непознат мъж, но Куин беше готов да се обзаложи, че именно той се е появил в „Кейсайд“, когато нямаше ток. Тогава са били двама. Единият, по-младият, беше останал в колата. Сега Куин бе сигурен, че е била Джени — с късата си коса и слаба фигура тя спокойно можеше да мине за младеж.
Пое дъх, дълбоко и тихо. Повече от седмица се опитваше да помогне на приятелката на Марков и да открие кой е виновен за смъртта му. А се оказа, че тя е причината за всичко. Никога не й е пукало за Марков, само го е използвала и когато вече не й е бил нужен, се е отървала от него.
А после беше изиграла Куин така, както бе измамила и Марков.
Само че той нямаше да позволи да го разиграват повече.
Джени каза нещо на партньора си и тръгна към контейнерите в дъното на склада.
Куин отстъпи към Таша. По-назад чакаха Не Вин и хората му. Куин вдигна пръст и направи знак някой да се приближи.
Не Вин потупа Лиан по рамото.
— Заеми мястото ми тук и ги дръж под око — прошепна Куин в ухото на Лиан. — Ако ти се стори, че се готвят да видят сметката на някой от пленниците, убий стрелеца.
Лиан кимна.
Куин с неохота даде знак на Таша да го последва и тръгна надясно. Стигнаха до пътека, която минаваше успоредно на задната част на склада и водеше към мястото, накъдето бе тръгнала Джени.
Куин надникна зад един контейнер. В далечината, по една от перпендикулярните пътеки, се чуваха стъпки, но от това разстояние не можеше да определи в каква посока се движат.
— Чакай тук — каза той на Таша.
— Не — отвърна тя.
— Нямам нужда да ми се пречкат.
— Хич не ми пука от какво имаш нужда — каза Таша. — Аз ще я пипна.
Куин знаеше, че е безполезно да спори. Прецени по коя пътека е тръгнала Джени и се затича към нея.
Спря, когато я достигна, приближи до самия край и се заслуша. Беше съвсем тихо. Запита се дали не ги е чула.
Погледна през рамо покрай Таша, почти очакваше да види Джени да стои зад тях. Там обаче нямаше никого.
Чу се скърцане на стъпки по пясък, после шумът се повтори. Някой вървеше най-малко на петнадесет метра нататък по пътеката и се отдалечаваше от тях. Стъпките спряха, последвани почти веднага от трясък на метал.
Куин беше чувал този звук и преди — макар сега да му се струваше, че оттогава са изминали години — звук от отваряща се врата на контейнер.
След десетина секунди вратата се затвори и отново се чуха стъпки. Явно Джени търсеше нещо конкретно. Не товар — всички контейнери бяха празни.
Търсеше идеалната гробница, осъзна той. Неподобаващо вечно жилище за един кандидат-президент.
Вместо да я последва, той зави в другата посока и поведе Таша към откритото пространство.
Там нищо не се беше променило. Гереро и Мъри още стояха коленичили на земята, а човекът на Джени ги пазеше.
Всъщност имаше промяна. Позицията на Куин. Сега той се намираше зад пазача.
Заслуша се и отново чу стъпките на Джени, но още беше далеч.
— Този път остани тук — каза той на Таша. — Прикривай ме, ако тя се върне.
— Какво ще правиш?
— Главната ни задача е да освободим пленниците — повтори той собствените й думи.
— Не можеш да се справиш сам.
— Стой тук.
Тя кимна едва доловимо.
Куин предпазливо се измъкна от контейнерите. Пристъпваше на пръсти, докато не се озова на половин метър зад мъжа.
Искаше му се да го застреля, но макар да бе много тих, звукът от заглушителя беше характерен, особено за онези, които са запознати с него. А не се съмняваше, че Джени е сред познавачите.