Хвана пистолета за дулото и замахна към слепоочието на мъжа. Чу се лек удар и онзи се строполи без дори да извика.
Куин го подхвана, докато падаше, за да не вдигне шум.
Прекрачи тялото, наведе се напред и докосна конгресмена по рамото. Гереро се обърна с неохота и се ококори, когато видя кой стои зад него.
Куин сложи пръст на устните си и конгресменът кимна.
Куин потупа Мъри.
— Ти, кучи…
Куин запуши устата му с ръка. След като се увери, че ще си мълчи, им посочи прохода между контейнерите вдясно. Лиан чакаше там.
Конгресменът кимна, надигна се и затича приведен към Лиан. Мъри бързо осъзна, че идеята никак не е лоша, и го последва.
В този миг заваля. Дъждът се изсипа съвсем внезапно, Капките забарабаниха в гръмко стакато по металните кутии.
Куин се обърна и се затича към мястото, където бе оставил Таша. Вече не се опитваше да прикрие стъпките си — дъждът заглушаваше всичко.
Преди да достигне до металния лабиринт, рязко закова на място и се подхлъзна в калта, но не падна.
Таша лежеше на земята и се гърчеше от болка.
А до нея стоеше Джени.
38.
Джени вдигна пистолета към Куин. Без дори да се замисля, той се прицели в нея и дръпна спусъка, като в същото време се метна надясно.
Удари се тежко в земята. Кал и вода оплескаха лицето и дрехите му. Стреля отново, но Джени вече я нямаше.
В следващия миг той скочи на крака, изтича до Таша и коленичи. Не изглеждаше простреляна, но на главата й имаше голяма рана.
— Чуваш ли ме?
— Да — отвърна тя немощно. — Ще се оправя. Иди да я намериш.
Куин погледна назад към откритото пространство и видя Лиан. Той посочи към Таша, после към себе си. Посланието бе ясно — щеше да се погрижи за нея.
Вместо да тръгне към пътеката, по която беше видял за последно Джени, Куин тръгна по съседната.
Беше станал вир-вода, но почти не забелязваше това, докато тичаше между контейнерите. Ослуша се за стъпки, но бурята заглушаваше всичко.
Попадна на малка пролука между контейнерите. Не беше точно пътека, но бе достатъчно широка, за да се промъкне. Докато се провираше между металните кутии, осъзна, че Джени може да се е скрила на хиляди места. Дори имаше вероятност да го открие първа. Това беше преимуществото на преследвания — особено когато е въоръжен и смъртно опасен.
Стигна следващата пътека и спря за момент. Не се чуваше нищо освен дъжда. Бавно и предпазливо пристъпи напред, колкото да погледне в двете посоки.
Отляво се излизаше обратно на свободното пространство. Пътят бе чист. А отдясно имаше още метални контейнери. И дъжд.
И някакво движение.
Джени.
Дъждът бе свел видимостта почти до минимум и затова едва не я пропусна. Но тя беше там, на не повече от двайсет метра от него. Вървеше през склада към задната ограда.
Куин излезе на пътеката и хукна след нея. Придържаше се към лявата страна, близо до контейнерите.
Джени се движеше бързо и той трябваше да тича, за да скъси разстоянието дори само с няколко крачки. Като нищо можеше пак да я изгуби.
Без да спира, извади пистолета и се прицели в нея. Още докато дърпаше спусъка, знаеше, че шансовете да я улучи са минимални. И се оказа прав. Нищо не показа, че тя дори е забелязала куршума.
Отново се прицели и стреля.
Пак пропуск, но този път тя реагира и отскочи надясно. Погледна през рамо, сви наляво и изчезна между контейнерите.
Дъждът продължаваше да се сипе безжалостно, сякаш се стремеше да изтрие всяка човешка следа от острова. На Куин почти му се прииска да има мачете, за да си разчиства пътя, когато тръгна по първата пътека вдясно — успоредна на пътеката, на която се намираше Таша. Проходът при следващото кръстовище бе пуст.
Продължи напред.
Още една пуста пътека.
Но когато стигна четвъртото кръстовище, успя да я зърне на успоредната пътека в отсрещния край на редицата. После тя отново изчезна.
Зави надясно с намерението да излезе зад нея, но движението се оказа твърде рязко. Подхлъзна се в калта и се блъсна в контейнер с надпис „Евъргрийн“.
Пистолетът отлетя от ръката му и цопна в кална локва на няколко стъпки от него.
Куин избърса водата от челото си и се изправи. Лявото му рамо пулсираше от болка, а ръката си чувстваше така, сякаш някой пускаше ток през лакътя му.
Потисна болката, запрепъва се напред и взе оръжието. Беше мокро и покрито с кал. Провери заглушителя и изобщо не се изненада, че е пълен с боклуци. Махна го и го хвърли на земята. Нямаше време да го почиства, поне цевта на самия пистолет беше в добро състояние.