— Тъп въпрос — отвърна тя. — Ти какво мислиш? Нали си професионалист, или поне се правиш на такъв.
— Мисля, че си го използвала от самото начало. Мисля, че си го уговорила да ти намери работа при конгресмена. Мисля, че всичко това е част от плана, замислен от приятелите ти от LP.
Тя се усмихна, но не отговори.
Куин чу стъпки по мокрия пясък зад себе си, но не откъсна поглед от Джени.
— Значи си просто наемник? Или си в постоянния им списък?
— Ние не използваме наемници като теб. — В тона й се долавяше надменност. — Но ако проявяваш интерес, мога да кажа добра дума за теб.
— Мисля, че засега имам достатъчно работа.
Стъпките зад Куин внезапно спряха.
— Кой е свръзката ти? — Беше Таша.
Куин усети, че тя спира до него, но не отмести поглед от Джени.
— Съжалявам. Не знам за какво говориш — отвърна Джени.
— Кой е човекът от LP, на когото докладваш? — попита Таша.
В отговор прозвуча единствено смях.
— Има ли и други внедрени като теб? — попита Таша.
Отново мълчание.
Таша направи крачка напред. С периферното си зрение Куин видя кръвта по лицето й.
— Единственото нещо, което би ти помогнало сега, е да говориш.
— Хм, сериозно? Значи няма да получа никаква помощ, така ли?
— Не си мисли, че някой от твоите приятели ще успее да те измъкне. Рано или късно ще проговориш.
Усмивката на Джени обаче подсказа на Куин, че Таша греши.
— Ако си искала да убиеш Гереро, защо ти трябваше да напускаш Вашингтон, вместо да отпътуваш с него за Сингапур? — попита той.
Джени направи крачка към него.
— Недей — каза той и отстъпи назад. — Не се приближавай.
Тя се разсмя и погледна към Таша.
— Питай нея.
— Бяхме прекалено близо — каза Таша. — Разбрала си, че ще те пипнем, преди да ти се удаде възможност да действаш. Затова бягството е било най-добрата ти опция.
— Нещо такова — съгласи се Джени.
— А Марков? — попита Куин.
— Великолепният ми приятел започваше да ме подозира. Не от самото начало. Тогава повярва на историята ми. Същата, която разказах и на теб, помниш ли? — Тя се усмихна. — Така и не ми каза нищо. Опитваше се да се прави на спокоен и хладнокръвен. Но аз знаех. Винаги знам. Точно затова съм добра в работата си. Никой не може да ме изиграе. Единствената ми грешка беше, че чаках твърде дълго, преди да се отърва от него. Трябваше да се погрижа за това, преди да напусна Вашингтон.
— Значи смяташ, че това е единствената ти грешка? — попита Куин. Беше натиснал леко спусъка. И най-малкото трепване щеше да е достатъчно. Само едно трепване.
Джени не отговори.
— Кой е свръзката ти? — за трети път попита Таша. — Дай ни имена и може да стигнем до някакво споразумение.
— Защото си мислите, че сте ме хванали, така ли? — попита Джени. — Значи ще потъркам наровете в затвора. Винаги е имало такъв риск. Но се обзалагам, че ще се изненадаш колко малко време ще остана там.
— Не мисля. Знам точно колко време ти остава — каза Куин. Имаше само един изход от тази ситуация, но трябваше да изчака, докато и Таша го разбере.
— Какво? Да не смяташ да ме убиеш, Куин? Не ми се вярва.
Таша направи крачка напред.
— Кой е свръзката ти?
Повече от минута никой не проговори. Накрая Куин бавно поклати глава.
— С каквато и информация да разполага, няма да я получиш.
Раменете на Таша се повдигнаха и отпуснаха, когато пое дълбоко дъх.
— Вече трябва да си го разбрала — продължи той. — В мига, в който докладваш, че си я задържала, приятелите й от LP ще научат.
Таша се поколеба за миг, после кимна.
— И предполагам, че имат властта да я освободят.
Този път тя не кимна, но и не възрази.
— Убила е Марков — каза Куин. — А той беше един от вашите.
Таша най-сетне погледна към него.
— Око за око?
— Длъжник съм му.
Таша погледна към Джени.
— Е? — попита той.
— Дай ни име — настоя Таша. — Нещо, с което да продължим.
Джени погледна към Куин, после отново към Таша.
— Да не би да репетирате предварително тези представления? Да не сте решили, че можете да ме уплашите? Арестувайте ме и да свършваме. Започвам да огладнявам.
— Дай ни име — повтори Таша.
— Майка Тереза — с усмивка отвърна Джени.
— Добре — каза Таша. Погледна към Куин. — Аз приключих с нея.