Качи се в колата, запали и излезе на улицата. Беше изминал половин пряка, когато видя в огледалото някакъв седан да потегля зад него. Нов модел волво. Сребристо. Двама мъже отпред. Един на задната седалка.
Волвото не беше там, когато пристигна до къщата. Сигурен беше. Не бе видял никого и докато вървеше по алеята, нито на връщане. Тези мъже вече са били в колата, сякаш са чакали.
Куин държеше под око огледалото, докато излизаше към магистралата. Волвото продължаваше да го следва. Само по себе си това не бе чак толкова необичайно. Движеха се по основния път, извеждащ от жилищния квартал. Но не му се вярваше да е съвпадение.
Зави на изток по Удуей Драйв и се насочи към центъра. Волвото зави в същата посока и забави скорост, пропускайки няколко коли помежду им.
Трима мъже в кола, движеща се с няколко километра в час под максимално разрешената?
Не, не беше съвпадение.
В продължение на четвърт час Куин караше с умерена скорост и от време на време завиваше, сякаш знаеше накъде отива и не бърза. Всеки път волвото завиваше след него. Изпариха се и последните капчици съмнение. Следяха го.
Светофарът отпред светна жълто. Вместо да спре, Куин премина. Без да дава газ, само колкото да изпревари червеното. Волвото беше две коли назад и нямаше шанс. Въпреки извоюваното предимство Куин не увеличи скоростта. Продължи да кара така, сякаш нямаше представа, че има опашка.
Две пресечки по-нататък зави надясно. Веднага щом волвото изчезна от поглед, натисна газта. На следващата главна улица зави наляво, после надясно и пак наляво, като постепенно се отдалечаваше от преследвачите си.
Пет минути по-късно видя бензиностанция и спря при колонките. Макар че резервоарът бе почти пълен, той свали капачката и пъхна маркуча в отвора. Не включи помпата, а отиде до багажника и го отвори. Дръпна ципа на джоба на сака си и извади малко пластмасово устройство, което всеки би приел за зарядно. Само че не беше зарядно, а по-маломощна версия на детектора, с който бе проверил камиона предишния ден.
Този път обаче при обиколката на колата детекторът тихо сигнализира. Беше от дясната страна, близо до задната броня. Куин коленичи, уж за да провери гумата, и бръкна под бронята. Когато извади ръката си, в нея имаше малък метален диск.
— Хитро — тихо каза той, възхищавайки се на майсторството, с което бяха поставили устройството. Колата бе останала извън полезрението му само за минута-две, докато разговаряше с жената от къщата. Постави предавателя върху колонката за бензин и направи втора проверка. Този път не засече нищо.
Върна се при колонката и се облегна на колата, преструвайки се, че чака резервоара да се напълни. Минута и половина по-късно волвото мина покрай бензиностанцията.
Куин го проследи с периферното си зрение. Колата зави надясно и продължи по пресечката.
Веднага щом преследвачите му се скриха от поглед, Куин извади маркуча и завинти капачката. Свали предавателя от колонката и го закрепи в нишата на маркуча, където трудно можеше да бъде открит.
Без да губи време, се качи в колата и запали. Потегли назад, за да не даде възможност на ония от волвото да го видят. Когато излезе от бензиностанцията, пресече платната и зави наляво.
Но не се отдалечи много.
Една пресечка по-нататък намери оживен мол, отби и паркира пред някакъв козметичен салон. Започваше да се стъмва, когато слезе от колата на тротоара пред магазините. Оттук се откриваше добър изглед към улицата. На бензиностанцията всичко изглеждаше нормално. Някой вече бе спрял при колонката, която беше използвал.
Погледна си часовника. От минаването на волвото покрай бензиностанцията бяха изминали пет минути. Сигурно вече си мислеха, че всеки момент ще приключи, а може би се чудеха защо се бави толкова. Скоро щяха да са принудени да проверят. Куин предположи, че ще му дадат максимум седем минути.
На осмата волвото се появи отново.
Разстоянието бе твърде голямо, за да може да различи мъжете вътре, но знаеше, че са изненадани, че не откриват лексуса. Проследяващото устройство им показваше, че колата е на бензиностанцията.
Спряха от другата страна на колонката. Шофьорът остана зад волана, а другите двама слязоха. Опитваха се да изглеждат спокойни, единият дори свали маркуча, но движенията им бяха сковани.
Отне им малко повече от минута да намерят предавателя и когато го сториха, не изглеждаха особено щастливи. Единият извади телефон, натисна две копчета и го поднесе към ухото си. Другият бързо върна маркуча на мястото му и се качи в колата.
За Куин това бе знак да се върне в лексуса. Премести колата, но не излезе веднага на улицата. След няколко секунди мъжът с телефона се прибра във волвото и колата потегли в посока, обратна на мола.
Не след дълго Куин ги настигна.