Куин тихо се качи в колата си. Докато палеше, гледаше само напред, в случай че някой го забележи.
Изчака цяла минута, преди да потегли със загасени светлини. Направи бърз обратен завой и се насочи към Удуей авеню.
Леката тревога за Джени, която изпитваше преди да дойде в Хюстън, бе прераснала в големи опасения. Докато не намереше опровержение, трябваше да приеме, че смъртта на Марков и изчезването на приятелката му са свързани.
Усещаше как напрежението се трупа в него.
Нейт се оказа прав. Това бе една от онези работи, за които не им се плащаше. Докато не се увереше, че Джени е добре, нямаше да спре да я търси. Последното, което искаше, бе да я сполети съдбата на приятеля му.
Можеше само да се надява, че не е закъснял.
7.
От оскъдната информация, с която разполагаше, знаеше, че Джени е била видяна за последно във Вашингтон. Така че връщането в Ел Ей трябваше да почака. Окръг Колумбия беше на първо място.
Най-бързият начин да стигне дотам бе да се върне на летище „Буш“. Летище „Хоби“ също беше вариант. Но и двете представляваха потенциален риск. Мъжете, които го следяха, не биха могли да знаят, че е бил при къщата, когато тя експлодира. Може би още се опитваха да го открият. А това означаваше, че вероятно бяха поставили постове на летищата. Нямаше как да разбере дали е така, затова бе най-добре да играе на сигурно.
Излезе на магистрала 10 в посока към Луизиана. Среднощният трафик бе предимно от големи камиони, превозващи бог знае какви товари към сърцето на Юга. Тук-там минаваше и по някой случаен седан, но само с по един човек вътре.
Нощта бе тъмна, нямаше луна. Куин различаваше смътно някакви растения покрай пътя, но те бяха само силуети.
Малко преди Бомонт излезе от междущатската магистрала и спря при една денонощна бензиностанция. Напълни резервоара и си взе голяма чаша кафе.
— Къде е телефонът? — попита той продавача.
Човекът го изгледа малко странно.
— О… ъъъ… май е навън. Отзад, при тоалетните. Ако още е там.
— Благодаря — каза Куин.
Върна се при колата и я премести до мястото, където трябваше да се намира телефонът. Оказа се, че паметта на продавача си я бива. Телефонът наистина беше там, макар да нямаше вид, че е бил употребяван скоро.
Куин отново си сложи ръкавиците, извади една от салфетките, които бе взел с кафето, и слезе от колата. Набързо избърса праха от апарата, преди да допре слушалката до ухото си. Използва картата, която държеше в портфейла си за спешни случаи като този, и набра номера на Нейт.
— Ало? — рязко отвърна Нейт.
— Аз съм — каза Куин.
— Как си?
— Бивам. — Отново кодова дума, която означаваше, че е добре, но говори по необезопасена линия.
Чу как Нейт въздъхна с облекчение.
— Слава богу. Прозвуча доста… — Замълча, явно търсеше подходящата дума. — Грубо.
— Такова си беше — отвърна Куин. — После ще ти разкажа.
— Връщаш ли се?
— Още не. Ще се обадя утре. Не мога да ти кажа конкретен час. Ако имаш нещо за мен, засега най-добре го прати на имейла.
— Чакай — каза Нейт. Явно усети, че Куин се кани да затвори. — Орландо се обади.
— Какво? Защо? — попита Куин.
— На гости е при леля си и иска да говори с теб.
Куин замълча за момент. На гости при леля й означаваше, че е в Сан Франциско. Странно, че не бе споменала, че ще идва в Калифорния, когато говориха последно. Не беше в нейния стил. Макар и двамата да работеха в света на тайните, помежду им те не бяха много. Орландо живееше в Хо Ши Мин във Виетнам със сина си Гарет, така че едно пътуване до Щатите не беше нещо, което би предприела спонтанно.
— Каза ли ти какво иска? — попита Куин.
— Не. Само да й се обадиш. Звучеше… объркана.
— Объркана?
— Не знам. Просто не беше на себе си. Може да е от часовата разлика и просто да иска да ти каже „здрасти“.
— Това ли е всичко?
— Да.
Куин се намръщи.
— Точно сега не мога да й се обадя.
— Ако звънне отново?
— Кажи й, че ще се свържа с нея при първа възможност — отговори Куин.
Успя да хване един от първите самолети от Батън Руж, Луизиана. Полетът не беше директен, така че когато пристигна на летище „Рейгън“, минаваше 11:30 източно време. Направи едно бързо обаждане по телефона, след което прекоси надлеза до пункта за приемане на багаж и хвана синята линия на метрото за една спирка до Кристъл Сити. Мина по тунела до „Кристъл Сити Мариът“ и си взе стая. Бързо взе душ и облече джинси и зелена риза с къси ръкави. После слезе долу и хвана такси до града.