Жената дари Куин с крива усмивка и забави крачка, за да им позволи да се отдалечат.
Куин и Питър продължиха по пътеката. В далечината белият купол на Капитолия блестеше в следобедната жега.
— Това за мен ли е? — попита Куин и посочи торбичката.
— Тези неща никак не са евтини.
— Не се безпокой. Казах ти, че ще ти се отплатя.
— По-добре да го направиш. Краят на финансовата година е. Започваме да приключваме бюджет, а още не сме определили този за догодина и проклет да съм, ако не поискат отново да го орежа. Не мога да си позволя подаръци като този.
Питър все се оплакваше от бюджета. Куин не беше сигурен дали да му вярва. Всъщност не беше сигурен, че Офисът се отчита пред когото и да било, освен пред онези, които го наемат за един или друг проект. Винаги бе смятал, че организацията на Питър представлява безотчетно начинание на някоя правителствена агенция, но не знаеше със сигурност дали е така.
— Мога ли да го получа?
Питър се поколеба, но му подаде чантата. Куин погледна вътре. На дъното лежеше телефон, много подобен на потрошения в Хюстън. Повечето хора биха го помислили за обикновен мобилен телефон, но също като стария, този беше много по-мощен от стандартната нокия или самсунг, които можеш да намериш в магазина. Криптиран, със сензорен екран, система за сигурност с разпознаване на пръстови отпечатъци, осеммегапикселна камера (ъпгрейд на предишната версия) с нормален, инфрачервен и топлинен обектив, способен да използва клетките на операторите или сателитна връзка в зависимост от силата на сигнала.
— Благодаря — каза той. — Но аз помолих за още нещо.
Лявото ъгълче на устата на Питър се повдигна раздразнено.
— Не съм ти доставчик.
— Носиш ли го, или не?
— Обещаваш ли да не направиш някоя глупост с него?
Сега бе ред на Куин да се ядоса.
— Просто ми го дай.
Питър го изгледа, после се озърна през рамо.
— Ида.
Жената ускори крачка и ги настигна.
— Дай му го — каза й Питър.
Тя прехвърли чантата през рамо, за да й е по-удобно, отвори я и извади сива пластмасова кутия. Също като торбата, и тя приличаше на опаковка на скъп подарък. Беше с размер двадесет на тридесет сантиметра, дебела около осем и изпълваше почти цялата чанта.
— Ето — каза Ида и му подаде кутията.
— Благодаря.
Куин знаеше, че вътре има „Зиг Зауер“ Р226, няколко пълнителя, амуниции и заглушител. В Хюстън не беше намерил време да се сдобие с оръжие, но нямаше намерение да прави същата грешка във Вашингтон.
Без да й се казва, Ида отново изостана и ги остави насаме.
— Каза, че искаш да поговорим — рече Питър. — Работа ли търсиш?
— Би ли ми дал, ако търсех?
Питър се огледа. Очите му бяха по-присвити от обичайно.
— Разбира се, че бих ти дал. Никой от другите не е така добър като теб. Знаеш го.
Куин се усмихна.
— Точно в момента не търся работа. Но ще те имам предвид.
Питър изсумтя, но не каза нищо.
— Трябва ми още нещо — каза Куин.
— Вече ти дадох всичко — отвърна Питър.
— Трябва ми информация. Опитвам се да намеря един човек и мисля, че можеш да ми помогнеш.
Питър спря и се обърна към него.
— Момент. Да не би да искаш аз да работя за теб?
— Става въпрос само за една бърза проверка. Само толкова. Разполагаш с ресурси и можеш да се справиш по-бързо от мен.
— Не зная, Куин. Не съм сигурен как да разбирам това. — Питър явно се наслаждаваше на момента.
— Става въпрос просто за услуга, това е. Не приемай всичко толкова лично.
— Не беше ли ти онзи, който навремето ми каза, че не прави услуги? Какво би ме мотивирало аз да направя услуга на теб?
— Май си спомням, че все пак ти направих услугата. Върти ми се също, че ти спасих задника в Берлин. Ако не бях там, щеше здравата да си изпатиш.
Това беше самата истина. Но всъщност, ако Куин не беше там, нямаше да има значение кой си е изпатил.
— Ето какво ще ти кажа — отговори Питър. — Ще ти направя услуга. Но следващия път, когато ми потрябваш за работа, ще кажеш „да“.
— Това не е услуга, Питър. А сделка.
— Все тая. Това са моите условия.
— Вече дори не съм в работния ти списък.
— Всъщност изобщо не съм те вадил от него — каза Питър.
„Защо ли не се учудвам?“ — помисли си Куин.
Погледна над рамото му към Смитсъновия институт от другата страна на Алеята. Питър не искаше много. Куин не беше възнамерявал напълно да престане да работи за Офиса. Но фактът, че има условие, го дразнеше. Почти му идеше да си тръгне.