Погледна наляво. Новият му телефон лежеше на леглото до него. Взе го и опря палец в екрана, за да го отключи.
— Ало?
Още беше сънен и му трябваше секунда, за да разпознае гласа на Питър.
— Там ли си? — попита Питър.
— Тук съм. Извинявай.
— Моментът неподходящ ли е?
— Задръж секунда — отвърна Куин.
Остави телефона на леглото, отиде до банята и наплиска лицето си със студена вода.
Погледна ся часовника — 21:23. Бяха минали повече от шест часа, откакто се бе върнал в стаята. Толкова дълъг сън не влизаше в плановете му. Намръщи се ядосан на себе си, докато се връщаше при леглото.
— Тук съм.
— Добре ли си? — попита Питър.
— Добре съм. Имаш ли нещо за мен?
— Нещо — да. Но не и отговор.
Куин кимна. Знаеше, че ще стане така. Беше помолил Питър да разбере с какво се е занимавал Марков. Тъй като приятелят му бе от ЦРУ, Питър можеше да използва някои от връзките си и да провери дали в Управлението знаят нещо за последните занимания на бившия си служител. Куин не беше казал на Питър, че Марков е мъртъв. Още нямаше смисъл да пуска тази аларма.
— Какво откри?
— Говори се, че никой не се е чувал с Марков от седмици. Просто изчезнал. Никой обаче не изглежда разтревожен. Нали е напуснал. Може да е отишъл на ваканция.
Куин се намръщи.
— Изчезнал е и никой не знае къде?
— Може би има други приятели, на които е казал.
Като се изключи Джени, Марков едва ли бе имал други приятели извън колегите.
— Мислиш, че е започнал да работи на свободна практика?
— Може би, но не успях да открия нищо — отвърна Питър. — Какво те кара да мислиш, че в момента не се излежава на някой плаж?
— Добре — каза Куин, без да отговаря на въпроса му. — Благодаря.
— Не забравяй уговорката ни — каза Питър.
Куин прекъсна връзката.
Таксито се движеше на север покрай река Потомак от страната на Вирджиния, докато Кий Бридж не ги отведе в Джорджтаун. Адресът на Джени във Вашингтон, който Стийнър му бе дал, беше на една от улиците с номер вместо име, които минаваха в посока север-юг през града. Куин каза на шофьора да го остави на няколко пресечки от М стрийт.
Нощта бе приятна и той нямаше нужда от яке, но все пак го беше облякъл. Беше съвсем тънко, но имаше пришит кобур под лявата мишница. Пистолетът със заглушител пасваше идеално в него.
Както обикновено улицата беше пълна с хора, които се наслаждаваха на приятната лятна вечер в барове и ресторанти. Куин си проправи път през група колежани. Двама носеха суитчъри на Джорджтаун и като че ли бяха подпийнали.
Вместо да завие по улицата на Джени, Куин продължи напред, като хвърли само бърз поглед на пресечката.
Беше еднопосочна и излизаше на М стрийт. В сравнение с главната улица бе тиха като морга. Единствените коли по нея бяха паркираните, а по тротоарите нямаше жива душа. Типично за Джорджтаун, от двете й страни се издигаха градски къщи — бели, жълти, сиви или с естествения си тухлен цвят.
Куин продължи до следващата пресечка и зави надясно. Озова се на улица съвсем като онази, на която трябваше да живее Джени. Повървя по пустия тротоар и зави в алеята на една тъмна сграда. Изкачи трите стъпала до вратата, спря, сякаш търсеше ключове в джоба си, и огледа пътя, по който беше дошъл.
Нямаше никого.
Слезе по стълбите и продължи напред, отдалечавайки се от М стрийт. Беше направил справка с картата и затова не се изненада, когато пред него се появи канал.
Това беше каналът Чесапийк и Охайо. В началото на деветнадесети век го бяха използвали за транспортиране на стоки от Мериленд до столицата и обратно. Сега единственото му предназначение бе да допълва списъка на историческите забележителности.
Широката ивица вода прерязваше Джорджтаун в посока изток-запад. Освен каменната алея покрай канала имаше стара пътека за влекачи, а до нея — тесен парк с дървета и пейки.
Куин зави надясно и тръгна покрай водата към пресечката на Джени. Ако картата беше вярна, сградата, в която живееше тя, трябваше да е на източния ъгъл на улицата и канала.
Постройката беше по-висока от двуетажните еднофамилни къщи, характерни за квартала. Имаше пет етажа, но не бе по-широка от околните сгради. Джени живееше в апартамент 4, което означаваше, че става въпрос за жилищна кооперация.