Най-неочаквано хукна към ъгъла, зави надясно, забеляза пролука в трафика и се втурна през улицата. Една кола наду клаксон, но той не й обърна внимание и изтича до отсрещния тротоар.
Когато стигна там, погледна през рамо към уличката на Джени. Очакваше да види преследвачите си, но тях ги нямаше. Скри се в тъмния вход на един затворен магазин за подаръци и се загледа към ъгъла.
Мина половин минута, преди от улицата да се появи хонда „Акорд“. Купето бе изненадващо празно. Нямаше група мъже, готови да се втурнат по петите му. В автомобила имаше само един човек.
Хондата изчака няколко минути на ъгъла, пропускайки доста възможности да завие. Куин видя, че шофьорът се оглежда, сякаш търси нещо.
Накрая колата зави надясно по М стрийт и мина покрай него. Макар да се намираше от другата страна на улицата, той успя да познае водача.
„Мътните да те вземат“ — помисли си.
Беше Таша Лейвър.
9.
На следващата сутрин Куин стана рано, а гласът на стария му наставник отекваше в главата му.
„В нашия свят нещата са други, Джони. Трябва да се тревожиш за себе си, не за някой друг. — Това беше чест рефрен на Дъри. — Няма място за други. Другите само оплескват нещата.“
Посланието на наставника му беше ясно. Куин слушаше тази проповед, откакто бе решил да намери Джени. „Разкарай се оттук и се прибирай у дома.“ Дъри би направил точно това.
„С една разлика — помисли си Куин. — Дъри изобщо не би тръгнал да търси Джени.“
Разбира се, именно затова той не бе като него. И никога не е бил.
Всъщност него го беше грижа за другите. Чувстваше отговорност. Лоялност. А това не бяха от силните черти на Дъри. Той дори би нарекъл тези качества несъвместими с работата на чистач.
Когато Куин беше ченге във Финикс и едва не му светиха маслото, защото си пъхаше носа в едно разследване на убийство, което не му бе възложено официално, Дъри бе забелязал потенциала му и се намеси. Предложи му шанс за нещо повече, за живот, който му пасваше повече, отколкото и двамата предполагаха по онова време.
Като малък Куин растеше по-умен от останалите. Но беше достатъчно здравомислещ, за да не парадира с това. Уороуд, Минесота, беше приятно градче с добри хора, но те не биха толерирали един всезнайко, особено ако той се чувства като в клетка в мястото, което те наричаха свой дом.
Затова се смеси с останалите, шегуваше се, играеше и се смееше с останалите хлапета, беше вежлив, услужлив и почтителен с възрастните, а в същото време внимаваше за подробностите, упражняваше паметта си и усъвършенстваше всяко свое умение. Тъй като не се разкриваше пред другите, неволно научи изкуството на тайните, на актьорската игра, на приспособяването.
Като тийнейджър разви любов към главоблъсканиците и загадките на реалния свят, подобряваше личното си образование с книги за престъпления и разследвания. Точно тогава реши, че иска да постъпи в полицията. Не като редово ченге, а като детектив.
Сега си даваше сметка, че всъщност не се е подготвял за пазител на закона. А за живот в тайния свят.
Точно това видя в него Дъри — оформящия се чистач. Оставаше му само да довърши обучението му.
Той научи Куин на тънкостите на занаята, посочваше му препятствията и начините за преодоляването им, помагаше му да подобри някои умения и да усъвършенства вече изградените. После, когато чиракуването на Куин завърши, Дъри направи всичко по силите си да му помогне да стъпи на крака и да започне самостоятелна кариера.
Разбира се, всичко това бе преди Дъри да затъне и истинската му природа да вземе връх, за да го постави в крайна сметка пред куршума, излетял от оръжието на самия Куин.
Не. Дъри никога не би тръгнал да търси Джени.
Куин обаче чувстваше, че е длъжен да го направи.
Заради Марков.
Нямаше избор.
Никога не можеш да се изплатиш изцяло на някой, който е спасил живота ти.
Това не фигурираше сред правилата на Дъри. Той би се изсмял на подобно твърдение. По-скоро би те нарекъл задник и няма да вземе на сериозно нито една твоя дума.
Думите бяха на наставника на Орландо, Ейбрахам Делгър. За разлика от бившия шеф на Куин, Делгър не се боеше от време на време да показва и по-меката страна на характера си.
Стара китайска поговорка гласи, че онзи, който е спасил живот, е отговорен за спасения. Не дълг сам по себе си, а признание на факта, че щом някой живее, при положение че е трябвало да умре, всяко негово действие след това е отговорност на онзи, който го е измъкнал от ръцете на смъртта.