Куин обаче не можеше да приеме този начин на мислене. Идеята на Делгър, че дългът е на спасения, а не на спасителя, му се струваше по-вярна.
Затова след онази нощ във финландската провинция той дължеше живота си на Марков. Знаеше, че никога няма да престане да се опитва да му се изплати. Дори сега, след като приятелят му бе намерил смъртта си.
Взе душ, облече се, а после извади лаптопа от багажа си и го постави на бюрото. Използва безжичния достъп до интернет на хотела, заобикаляйки страницата за плащане.
Първо направи бърза справка, за да провери адреса на офиса на конгресмен Гереро. Имаше чувството, че там ще намери отговори. Но единственият начин да се увери бе да отиде лично. Уебсайтът потвърждаваше не само адреса на конгресмена, но и голямата му цел. В горната част на страницата се мъдреше банер:
АМЕРИКА ПРЕДИ ВСИЧКО
ГЕРЕРО ЗА ПРЕЗИДЕНТ
Куин се усмихна, когато реши как да проникне в офиса на конгресмена.
Затвори браузъра и отвори пощата си.
Имаше няколко съобщения. Обърна внимание само на двете от Нейт. Както го беше учил Куин, той беше изписал само датата — година, месец, ден — в полето „ОТНОСНО:“. Лесно за сортиране и без намек за съдържанието.
Отвори първото писмо.
Работих до късно и си помислих, че сигурно спиш. Ако искаш, сутринта мога да ти дам повече подробности по телефона.
Направих проверка за Таша Лейвър. Засега намерих само три жени с това име в цялата страна. Явно не е от най-често срещаните. За съжаление две от жените са над седемдесетте, а третата е мъртва.
Така че едва ли някоя от тях би могла да мине за 30-годишна.
Ще продължа да търся, но се съмнявам да попадна на нещо.
Обади ли се на Орландо?
Не извади късмет с Таша, но не се изненада. Вторият имейл бе изпратен няколко часа по-късно. Куин го отвори.
Снимките от Хюстън току-що минаха през системата. Нищо.
Пуснах ги през някои второстепенни източници и може би утре ще имам повече информация. Реших, че може и да не са местни, така че опитвам и в няколко чужди бази данни, но резултатите от тях ще се позабавят.
Възможно ли е да са били духове?
Духове бяха онези, които се измъкваха от системата, като често изтриваха всяка информация за себе си, която би могла да бъде проследена. Имаше голяма вероятност Нейт да е прав. В края на краищата самият Куин беше дух и бе на път да превърне и чирака си в такъв.
Щракна върху „ОТГОВОРИ“.
Уведоми ме веднага, ако намериш нещо ново.
Засега остави Таша Лейвър. Името най-вероятно е измислено.
Добра работа.
Натисна „ИЗПРАТИ“.
Офисът на ръководството на мнозинство се намираше в сградата Лонгуърт на Индипендънс авеню. Това бе втората и най-малката от трите сгради, специално проектирани и построени за членовете на Камарата на представителите. Там се намираше и офисът на лидера на мнозинството, така че мястото беше удобно за решаване на партийни въпроси. На лидерите на малцинството се падаше съседната сграда, „Рейбърн“ — масивна постройка, в която работеха повечето конгресмени.
Трите сгради — „Рейбърн“, „Лонгуърт“ и „Канън“ — бяха подредени в редица южно от Капитолия.
Куин никога не бе имал причини да влиза в някоя от тях. Всъщност не бе стъпвал и в Капитолия. Беше идвал много пъти във Вашингтон, но всичките му посещения бяха по работа и обикновено включваха срещи в по-обикновени сгради далеч от туристическите райони.
Веднъж бе прекарал петнадесет минути при Мемориала на Линкълн, след което отиде до Мемориала на ветераните от Виетнам. И двете места се оказаха много по-въздействащи, отколкото очакваше. Беше се отдръпнал от черната гранитна стена, когато си даде сметка, че на нея можеше да са изписани имената на баща му, чичовците му или на всеки от хилядите хора, с които би могъл да се срещне през годините, ако съдбата му се беше развила по различен начин.
След като приключи с имейлите, той се беше обадил в офиса на конгресмен Гереро и се представи като репортер, подготвящ очерк за политика. В миналото се беше показал като превъзходен актьор и можеше бързо да влезе в роля. Това бе един от талантите му, на който Дъри се възхищаваше от самото начало.
Старият му наставник мразеше подобни представления и с времето все повече разчиташе на способностите на Куин, когато се налагаше.