В продължение на петнадесет минути Куин задаваше въпроси, които изглеждаха важни, но всъщност бяха лесни пасове, които даваха възможност на Рей да говори надлъж и нашир. Куин си водеше записки в тефтерчето, като се правеше на заинтригуван от отговорите.
След едно дълго описание на последното посещение на конгресмена в Тексас Куин каза:
— Определено оставам с впечатлението, че го е грижа за хората, които представлява.
— Абсолютно.
— Когато се срещнах с Дженифър Фуентес при предишното ми идване, тя спомена, че конгресменът не е от хората, които сляпо следват партийната политика. Мислите ли, че това може да му създаде проблеми при изборите?
— Тук отново ще трябва да ви насоча към говорителката на предизборния му щаб. Името й е Никол Бланк. Ще ви дам телефона й. — Рей започна да пише в бележника. — Някой спомена, че сте се разговаряли с Дженифър. Странно, че не ви е свързала с прессекретаря или с мен.
Откъсна листчето и го подаде на Куин.
Куин се усмихна.
— Не е чак толкова странно. С Дженифър имаме общ приятел. От колежа ми. Той ни свърза.
— Ясно — кимна уж разбиращо Рей. — Това обяснява нещата. Все пак предпочитаме да прокарваме запитванията на пресата през офиса. Едва ли бихме занимавали някой с нейната позиция, освен ако наистина не се наложи.
— Останах с впечатление, че е доста заета.
— Работата й е много натоварена — отвърна Рей.
— Е, май събрах всичко, което ми трябваше — рече Куин. — Много съм ви благодарен, че ми отделихте от времето си.
Двамата се изправиха.
— За мен беше удоволствие — каза Рей. — Преди да си тръгнете, имам нещо за вас.
Наведе се, отвори едно чекмедже на бюрото и извади платнена чанта. Беше тъмносиня, а отстрани с бели букви бе изписано „Поздравления от конгресмен Гереро“. Подаде торбата на Куин.
— Благодаря — каза той.
— Най-интересен ще ви бъде броят на „Хюстън Ливинг“. В него има чудесна статия за конгресмена. Дори са го сложили на корицата.
— Ще я прегледам. — Докато Рей заобикаляше бюрото, Куин добави: — Питах се дали не мога да кажа здрасти на Дженифър. Така или иначе съм тук…
— Съжалявам — отвърна Рей. — В момента не е във Вашингтон.
— По работа ли е заминала? — попита Куин ей така, сякаш изобщо не очакваше отговор.
— Боя се, че има семейни проблеми.
— Надявам се всичко да е наред.
Рей му се усмихна загрижено и го поведе към вратата.
— Всички се надяваме.
Докато прекосяваха залата, Куин се оглеждаше небрежно. Работата, изглежда, бе набрала темпо.
Тъкмо приближаваха изхода, когато Рей каза тихо:
— Ето го и конгресмена.
Куин проследи погледа му през залата към кабинетите от отсрещната страна. Гереро тъкмо излизаше заедно с една по-възрастна жена, която вървеше до него и си водеше записки.
Конгресменът беше облечен в скъп тъмносив костюм и носеше черен кожен бележник. От снимките Куин бе останал с впечатлението, че е висок. Оказа се прав. Гереро беше някъде към метър и деветдесет.
Рей се поколеба, сякаш обмисляше нещо, после каза:
— Изчакайте за момент.
Помощник-секретарят прекоси залата и спря на няколко стъпки от Гереро. Когато му се отвори възможност, каза няколко думи на конгресмена и погледна към Куин. Гереро кимна и тръгна след Рей през залата.
— Конгресмен Гереро — каза Рей, когато се озоваха при Куин, — бих желал да ви представя Ричард Дрейк. Подготвя статия за „Денвър Пост“. Очерк за вас.
Гереро се усмихна и протегна ръка. Куин я пое.
— Много се радвам да се запознаем, господин Дрейк. Колорадо е един от най-прекрасните щати в страната. Щастливец сте.
— Благодаря, сър — отвърна Куин. — Читателите ни ще се радват да научат, че мислите така.
— В коя част на Денвър живеете?
— Всъщност домът ми е западно от града. В Голдън.
— Много хубаво — каза Гереро. — В общи линии живеете в планината.
— Били ли сте там?
— Да, няколко пъти. — Гереро се усмихна добродушно. Истинска усмивка, не на политик. — Отскачахме понякога до Вейл, когато бях в колежа. Спирахме в Голдън за обиколка на пивоварната „Курс“ и да намажем безплатна бира.
Всички се разсмяха.
— Господин Дрейк е приятел на Дженифър Фуентес — обади се Рей, опростявайки лъжата на Куин и улучвайки самата истина, без да подозира.
За част от секундата на лицето на конгресмена се изписа тревога.