— Чакай. Къде отиваме?
Куин не отговори. Разчиташе, че няма да му устрои някаква сцена. Поведе я по коридора, минаха през детектора и излязоха на малка пресечка.
— Причиняваш ми болка — прошепна тя. — Пусни ме.
Куин я поведе по алеята, докато не се отдалечиха достатъчно от гостите, излезли да изпушат по цигара.
— Как успя да влезеш?
Таша го погледна малко неуверено, после каза:
— Един приятел от Хюстън… работи в галерия. Обади се тук-там и ми уреди покана.
— Да не би да си търсиш белята?
— Няма да престана да търся Джени само защото ти си казал така. Помолих те за помощ, но отказа. Това означава, че трябва да действам сама. Конгресменът ще дойде тук. Смятам да разговарям с него.
— Наистина ли си мислиш, че ще ти каже нещо? — попита Куин. — Сигурно няма да успееш дори да се приближиш до него. Казах ти вече, върви си у дома.
— Не.
Раздразнението му се засили и пръстите му се впиха в ръката й.
— Престани — изохка Таша.
Куин охлаби хватката си. Искаше да я подплаши, не да й причинява болка.
— Виж, дори не съм сигурен, че конгресменът знае нещо. Така че, моля те, просто си върви.
— Трябва да опи…
— Няма да стигнеш доникъде с него — прекъсна я Куин. Пое дъх и добави по-спокойно: — Но аз бих могъл.
Тя го погледна малко скептично.
— Искаш просто да се разкарам и да не ти се пречкам, нали?
— Да.
— Добре — каза тя след кратък размисъл. — Ще го направя, но само ако ми кажеш какво си научил.
Куин понечи да откаже, но премълча. По изражението й личеше, че не би приела такъв отговор.
— Ако го направя, ще ми обещаеш, че ще забравиш за всичко и ще си идеш у дома.
— Наистина ли се опитваш да помогнеш на Джени? — попита тя.
— Да.
Таша се вгледа в лицето му, сякаш се мъчеше да прецени дали й казва истината.
— Споразумяхме се — каза накрая.
12.
— Извади си телефона — каза й Куин. — Прави се, че изпращаш съобщение на някого.
Таша го изгледа, сякаш не разбираше какво й казва.
Куин погледна към групата пушачи и отново се обърна към нея.
— Ако правиш нещо, никой няма да ти обръща внимание.
— Обещаваш ли да се върнеш? — попита тя.
— Ще се върна.
Тя кимна неохотно и извади телефона си, а той тръгна към сградата.
Тълпата в галерията бе станала още по-голяма. Куин трябваше да си пробие път през няколко групи, докато си намери място, откъдето да наблюдава цялата зала.
Не след дълго забеляза конгресмена.
Гереро явно беше пристигнал току-що, тъй като още не бе успял да навлезе навътре в залата. Изглежда, познаваше почти всички, разменяше по няколко думи с хората, смееше се и стискаше всяка протегната му ръка. Политик, който наистина умее да разговаря с избирателите и да изглежда непосредствено свързан с тях. Именно това бе причината за успеха на кампанията му.
Куин незабавно позна жената до него — съпругата му. Фотогеничната Джоди Гудман от тексаските Гудманови. Беше виждал снимката й в новините, които беше чел. Дори бе гледал по YouTube клипове от участията й в предавания на Си Ен Ен и Ем Ес Ен Би Си.
Изглеждаше приблизително на възрастта на конгресмена. Беше бледа, с дълга до раменете руса коса и трептяща синя рокля, която подчертаваше слабото й тяло. Но докато съпругът й имаше ореол на народен човек, госпожа Гудман изглеждаше по-недостъпна и дистанцирана. Някак личеше, че се мисли за по-умна от всички. Дори от конгресмена.
Куин хвърли поглед към входа и видя, че Гереро и жена му не са дошли сами. До вратата стоеше мъж, когото не бе забелязал досега. Имаше характерния вид на личен телохранител и погледът му постоянно обхождаше залата, но винаги се връщаше обратно към конгресмена. Този беше професионалист, а не ченге под наем. Но по всяка вероятност не беше от Сикрет сървис. Въпреки че се състезаваше за президент, на конгресмена още не му се полагаше чак такава охрана. Не, този тип бе частен и много скъп охранител.
Гереро и жена му бавно напредваха през залата и спряха почти в центъра й. Моментално около тях започна да се образува малка тълпа.
Куин отново погледна мъжа при вратата. Стоеше на поста си и вниманието му бе насочено към една новопристигнала група.
„Добре“ — помисли си Куин. Време беше да действа.
Тръгна към конгресмена така, че по-голямата част от тълпата да се окаже между него и онзи при вратата. Проправи си път през множеството и се озова само на няколко крачки от Гереро.