— Някой знае ли къде си отседнала?
— Не — каза тя. — Аз… Боже мой.
— Какво?
— Когато се обадих на приятеля си в Хюстън да ми уреди покана за изложбата, той ми даде един номер, на който да уговоря подробностите. — Таша погледна към Куин. — Използвах телефона от стаята.
— Значи някой от изложбата може да е научил къде си отседнала.
— Глупава постъпка — рече тя и разтърка челото си. После погледна назад към мотела. — Мислиш ли, че са те?
— Може камериерката да е забравила вратата отворена.
— Не го вярваш, нали?
Куин се наведе към нея и посегна към краката й.
— Какво правиш? — попита тя и леко се дръпна.
Без да отговори, той пъхна ръка под седалката и извади пистолета.
Тя се ококори, но не каза нищо.
Куин отвори вратата и излезе.
— Стой тук. Сега се връщам.
Вместо да тръгне към стаята й, той обиколи мотела по малката сервизна пътека. По стената имаше прозорци, но завесите им бяха дръпнати. Закрит беше и прозорецът на стаята на Таша.
Докато наближаваше края на сградата, телефонът му потрепна два пъти в джоба му — беше получил съобщение. Извади апарата и погледна екрана.
Беше от Нейт. Адрес.
Прибра телефона обратно.
Излезе от сервизната пътека и се озова в дъното на паркинга. Като придържаше пистолета до тялото си, заобиколи късата страна на сградата и се качи на тротоара, минаващ покрай стаите на първия етаж.
Стая 18 бе на три врати от него. Куин набързо огледа паркираните наблизо коли. Всички бяха празни. Чуваше звуците на телевизори от няколко стаи, но отвън нямаше никого.
Тръгна бавно, като се мъчеше да прилича на човек, който се прибира в стаята си. Телевизорите в стаи 20 и 19 работеха, но завесите на прозорците бяха спуснати.
Вдигна пистолета, когато наближи стая 18. Спря на крачка от вратата. Заслуша се, но не чу нищо. Внимателно надникна през отвора.
Стаята беше тъмна, осветена единствено от оскъдната светлина от паркинга. Все пак тя беше достатъчна, за да види безпорядъка вътре.
Някой определено беше идвал тук и не бе направил нищо, за да прикрие посещението си.
Бяха обърнали всичко наопаки. Но не беше обир. Телевизорът си беше на мястото, както и телефонът и радиото с часовник. Леглото обаче беше разпердушинено и матракът бе подпрян на стената. На пода, недалеч от вратата, лежеше куфар. Беше празен, с разрязани страни. Съдържанието му бе пръснато из цялата стая. Предимно дрехи. Женски.
Също като в къщата на Джени в Хюстън, някой беше търсил нещо тук.
Куин свали пистолета и продължи напред. Нямаше нужда да влиза в стаята. Не разследваше престъпление. Достатъчно му беше да знае какво се е случило.
Върна се при колата и внимателно се огледа дали някой не ги следи.
— Е? — попита Таша, след като той се качи и затвори вратата. — Влезе ли вътре?
Куин запали двигателя и потегли.
— Не можеш да се върнеш там.
— Но багажът ми… дрехите…
— Ще си набавиш други.
— Какво е станало?
— Джени давала ли ти е нещо? — попита той. — Нещо, което би ги интересувало?
Таша поклати глава.
— Не.
— Сигурна ли си?
— Нищо не ми е давала.
— Знаеш ли дали е разполагала с нещо, което да я принуди да се скрие?
— Заради това ли е всичко? Защото тя има нещо, което им трябва?
— Знаеш ли за подобно нещо?
Таша отново поклати глава.
— Нямам представа.
Куин зави наляво по улицата, която щеше да ги изведе на магистралата.
— Къде отиваме?
— Трябва да се скриеш някъде. Имаш ли приятели наблизо? Роднини?
— Тук ли? Не познавам никого освен Джени.
Куин знаеше, че трябва да се придържа към плана си и да я остави да се оправя сама. Но сега някой беше по петите й, а ако тя наистина бе приятелка на Джени, той не можеше да я изостави. Марков вече беше мъртъв. Може би Джени също. Не беше нужно да добавя и Таша в списъка на мъртъвците.
— Ще ти намеря безопасно място — каза той. — След няколко дни, най-много след седмица, ще можеш да си идеш у дома.
— Скривалище ли имаш предвид? — попита тя, сякаш й говореха на чужд език.
— Били са в стаята ти, Таша. Знаят коя си. Трябва да се покриеш.
— Ами Джени?
— Остави аз да се тревожа за Джени.
Усети погледа й, но не откъсна очи от пътя.
— Добре — рече тя.
— В смисъл? Чула си какво казах, но ще продължиш да я търсиш или ще оставиш нещата на мен?