Тя се поколеба.
— Ще оставя нещата на теб. — Онези вече знаеха коя е и тя беше уплашена. Личеше по гласа й.
— Добре.
Щеше да я отведе в хотела си и после ще реши какво да прави с нея. Извади телефона от джоба си и отново прочете съобщението от Нейт.
Първо трябваше да спрат другаде.
Дерек Блекмор живееше на час път южно от столицата, в покрайнините на Фредериксбърг, Вирджиния. Предградието се състоеше от къщи, пръснати сред оредяваща гора.
Не след дълго гората щеше да изчезне заради разширяващото се население на града. Знаците за това вече се виждаха — няколко нови къщи на различни етапи от строителството.
Вече построените бяха както едноетажни, така и двуетажни. Всяка разполагаше с обширен парцел, но за разлика от Западния бряг, в тази част на света сякаш никой не вярваше на оградите. Нямаше начин да се разбере къде свършва един имот и започва друг.
Куин зави по улицата на Блекмор. В края на всяка алея имаше пощенска кутия с ясно изписан адрес. Не му отне много време да открие кутията на Блекмор.
Подмина алеята и спря на тревистия банкет две къщи по-надолу.
— Какво правим тук? — попита Таша.
— Трябва да говоря с един човек.
— С Дерек Блекмор ли?
Куин я изгледа изненадано.
— Каза името му по телефона — обясни тя.
Той кимна и рече:
— Чакай ме тук.
— Той ще ни помогне ли да намерим Джени?
— Ще се върна след малко.
Побърза да излезе, за да сложи край на разговора, и пъхна пистолета в колана на гърба си.
Дерек Блекмор беше бивш инструктор на шпиони в Управлението. Куин никога не се бе срещал с него, но беше чувал много истории от Марков. Блекмор неведнъж бил негов пряк шеф. После бил принуден да напусне като изкупителна жертва заради гафовете в ЦРУ по време на втората война в Залива.
— Нямаше нищо общо с това — беше му казал Марков по-късно. — Много точен човек е. Някой задник над него не е чул предупрежденията му, а после посочил Блекмор за виновник.
Марков бе споменал, че Блекмор е единственият в бизнеса освен Куин, на когото вярва напълно. Помежду им нямало глупости и тайни машинации.
Така че щом Марков му се е доверявал, докато са работили заедно, може би доверието му е било достатъчно голямо, за да му каже какво става. Изобщо не беше сигурно, но в момента това важеше за всеки ход на Куин.
Къщата на Блекмор се намираше на разстояние от пътя и до нея водеше дълга алея. Полегат склон се спускаше на стотина метра от пътя, след което се издигаше отново от другата страна на малка падина. Куин чу ромон на вода там, където се срещаха двата хълма. Ручей, не по-дълбок от няколко пръста, колкото да намокриш обувките си.
В къщата светеше. Куин прие това за добър знак. Не му се искаше да буди стареца.
Тръгна бавно по алеята, като се погрижи да е на показ през цялото време. Ако искаше да получи помощ от Блекмор, промъкването в имота му не беше добра идея.
Изкачи трите стъпала на широката веранда, заемаща цялата предна част на къщата, и приближи вратата. Преди да почука, зад него се разнесе глас:
— Какво искаш?
Куин бързо се обърна, очаквайки да открие човек зад себе си, но там нямаше никого.
— Попитах какво искаш?
Този път гласът дойде отдясно. Куин погледна, но пак не видя никого.
Затърси с поглед в сенките, откъдето идваше гласът, и го видя. Миниатюрен говорител, скрит в стряхата на верандата. Гласът беше кристалночист, явно устройството бе първокачествено.
— Отговори на въпроса или се разкарай оттук.
Този път гласът дойде отляво, но Куин не погледна натам, а пристъпи към вратата и спря на крачка от нея.
— Господин Блекмор, трябва да говоря с вас.
— Не желая да разговарям. Разкарай си задника от собствеността ми или ще повикам полиция. — Този говорител беше точно над вратата.
— Стивън Марков ме изпрати.
Мълчание.
— Лъжеш.
— Не лъжа — рече Куин.
— Кой си ти?
— Джонатан Куин.
Отново мълчание.
— Докажи го.
— И как да го направя?
— Кажи ми как се запозна със Стивън.
Куин се напрегна. Беше разказвал историята само на Орландо.
— Във Финландия — отвърна той. — Марков работеше под прикритие и спаси живота ми.
— Как по-точно?
— Като преряза въжетата, на които висях от дърветата — отговори през зъби. — Като ме изведе от гората. Като ме откара до Турку и ме качи на ферибота за Стокхолм. Това достатъчно ли е? Или искате още?