— Направи всичко по силите си за леля си. Знаеш го, нали? — каза той.
Усмивката й стана тъжна.
— Не ми се говори за това. През последните три дни само това правя.
— Разбира се. — Последва кратко мълчание. — Можем да си говорим за футбол — предложи той.
Тя едва не се разсмя.
— Защо беше във Вашингтон?
— Нейт ли ти каза?
Тя не отговори — по навик не издаваше източниците си.
— Просто работа. Нищо особено — каза той.
— Останах с впечатление, че е повече от „просто работа“.
Куин спря, сякаш се канеше да отпие.
— Какво ти каза той?
— Спокойно — отвърна тя. — Нищо не ми каза. Само че си заминал по работа, но усетих, че има нещо повече. Попитах го. Но той удържа.
Куин отпи глътка кафе.
— Марков е мъртъв.
Орландо спря изненадана.
— Кога е станало?
— Преди една или две седмици.
— Съжалявам — рече тя. Освен Дерек Блекмор, Орландо беше единствената, която знаеше за стария приятел на Куин, за Финландия и за чувството за дълг, което Куин изпитваше оттогава. — Как е станало?
— Точно това се опитвам да разбера — отвърна Куин.
Закрачиха отново и Куин й разказа за случилото се. Как е трябвало да се отърве от трупа на приятеля си, за издирването на Джени, за Хюстън и Вашингтон, за конгресмена, Таша и Блекмор.
— Инициалите LP говорят ли ти нещо? — попита той накрая.
Тя се замисли, загледана в далечината.
— Не зная. В момента нищо не се сещам.
— И аз, но определено изкараха акъла на Блекмор.
Известно време вървяха мълчаливо.
— Ами Джени? — попита Орландо. — Имаш ли представа къде е?
Куин поклати глава.
— Мога да ти кажа къде не е. Не е там, където я е оставил Марков. Мисля, че е тръгнала да го търси.
— Но къде по-точно?
— Нейт каза, че корабът, с който докараха Марков, е отплавал от Шанхай.
Орландо не изглеждаше убедена.
— Дай ми телефона си — каза тя.
Куин й го даде, като преди това го активира. Тя влезе в интернет и пусна търсачката, за да намери някаква база данни.
— Как се казва корабът?
— „Рийгъл 3“.
Тя въведе името и няколко секунди се взира в екрана.
— Отплавал е от Шанхай, но е спирал и на други пристанища, преди да стигне до Ел Ей.
— Сигурна ли си?
— Недей да обвиняваш Нейт — каза тя. — Знаеш ли кои бази данни е използвал?
— Не каза. Най-вероятно DSIT. Аз му я показах.
DSIT беше една от базите данни, до които имаше достъп срещу много висока годишна такса.
— Това обяснява нещата. — Орландо влезе в сайта на DSIT и използва собствената си парола. След малко показа екрана на Куин. — Ето. Виждаш ли?
Куин прочете изписаната информация за „Рийгъл 3“. Датата беше същата, на която Куин беше нает да погребе Марков.
— „Произход — Шанхай“ — прочете той. — По дяволите!
Лесно можеше да се сгреши. „Произход“ не означаваше пристанището, от което е тръгнал корабът, а постоянната му база. В случая — Шанхай. Опита се да си спомни дали е обяснил тази подробност на Нейт, но не беше сигурен.
Орландо превъртя страницата. В колоната ПП, означаваща „предишно пристанище“, бе изписано мястото, където „Рийгъл 3“ беше спирал, преди да продължи за Лос Анджелис.
Куин усети как косъмчетата на тила му настръхват. Сингапур.
— Какво има? — попита Орландо.
— Онзи тип, с когото се срещнах в офиса на конгресмена, Дилън Рей, каза, че Гереро щял да пътува за Сингапур следващата седмица.
— Защо?
Куин затвори очи, за да си спомни разговора.
— Някакво събиране на информация. Издирване на факти. Май така го нарече. Нещо във връзка със сигурността.
— Сам ли ще бъде, или с делегация?
— Не зная.
— Значи си убеден, че конгресменът е свързан по някакъв начин с изчезването на Джени?
Куин се намръщи.
— Трябва да е замесен. Хората, които бяха с него в Джорджтаун, бяха същите, които видях в Хюстън. А когато разговаряхме, ясно личеше, че крие нещо. Все още не мога да събера цялата картина, но той или е отговорен за случилото се с Джени, или най-малкото знае какво е станало.
Орландо кимна.
— Бих могла… нали се сещаш… Бих могла да поразровя.
— Имаш си други грижи. Ще натоваря Нейт.
Опита се да си вземе телефона, но тя не му го даде.