— Искам да правя нещо, което да ме разсее — сериозно рече Орландо. — Мога… мога дори да поразровя и около онова LP.
Взираха се известно време един в друг.
— Добре — каза Куин накрая.
Тя му подаде телефона и той го прибра в джоба си.
Отново закрачиха мълчаливо, като отпиваха от кафетата. Спряха на кръстовището и зачакаха да светне зелено.
— Преди да се заровя твърде много, сигурен ли си, че искаш да се замесваш в това? — попита Орландо. — Знам, че Марков ти беше приятел. Знам и че се опитваш да постъпиш правилно, като разкажеш на Джени какво се е случило. Но нещата изглеждат доста сериозни. Можеш да си навлечеш излишни неприятности.
Куин стисна зъби.
— Няма да ми е за първи път.
— Точно затова повдигам въпроса. Последния път стана голяма дандания. Сигурен ли си, че отново ще можеш да се справиш с подобна веселба?
Никога не можеш да се изплатиш изцяло на някой, който ти е спасил живота.
— Ще се справя.
— Това не е твоята игра. Можеш просто да се махнеш.
— Знаеш, че не мога — отвърна той, надяваше се, че това ще я накара да смени темата.
— Заради Марков ли? — попита тя.
Куин пое дълбоко дъх. На света имаше само шепа хора, заради които би жертвал всичко и би направил какво ли не, за да им помогне. Дори посмъртно. Марков бе вторият в този списък. Сега разговаряше с първия.
— Нямам избор — рече той. — Длъжник съм му.
Начинът, по който тя го погледна, го изненада. Сякаш щеше да се разочарова, ако беше отговорил друго.
— В такъв случай и аз нямам избор.
— Знаеш ли, права си. Може да си навлека сериозни неприятности. Не е нужно да ми помагаш. Сам ще се погрижа.
Тя се разсмя.
— Сякаш можеш да ме спреш.
— Орландо, това е мой личен проблем. Не твой. Не е нужно да се замесваш.
Тя докосна ръката му и го погледна в очите.
— Миналата зима, когато всичко изглеждаше изгубено, когато… Дъри беше взел сина ми. Това също бе личен проблем. Но ти ми помогна.
Имаше и още, но нямаше нужда да го казва. Куин знаеше, че тя приема нещата също като него. Какъвто и проблем да имаше някой от тях, другият щеше да му помогне. Винаги.
Светофарът светна зелено и те пресякоха улицата.
— Благодаря — рече Куин.
Тя вдигна очи за момент и се облегна на него, той я прегърна и каза:
— Май няма да е зле да се връщаме.
Усети как тя поклати глава.
— Още не.
17.
Дъри беше кучи син. Никой не би оспорил този факт. Дори в добрите му дни едно обикновено събуждане можеше да го вбеси. Малцината му приятели бързо се бяха научили да стоят настрана, ако е в едно от другите си настроения. Като негов чирак Куин нямаше подобна възможност. Налагаше се да стои, докато не го освободят, и често опираше пешкира.
Дълго време не бе сигурен дали тези пристъпи на лошо настроение са истински, или просто преструвка. Накрая реши, че има по малко и от двете. Въпросът го тормозеше през първата година, но след това си даде сметка, че всъщност няма значение. Беше тук само за едно — да се научи как да стане чистач. И въпреки че отхвърляше повечето от философските възгледи на Дъри за живота, старият му наставник беше отличен учител на тънкостите на занаята.
Може би най-ценната черта на копелето бе умението му да вижда силните страни на ученика си. Използваше ги за основни точки и помагаше на Куин да разгръща способностите си. Колкото до слабите места, там натискаше още по-здраво и му показваше как да ги преодолява.
Куин имаше доста силни черти. Дъри често наричаше способността му да действа най-добра от всички, но и двамата знаеха, че на първо място са уменията му да наблюдава и да не пропуска нито една подробност.
Куин виждаше неща, които другите не забелязваха, вземаше под внимание малките детайли, които правеха работата много по-лека. Именно това умение, първоначално грубо и необработено, бе привлякло вниманието на Дъри. И именно то, вече култивирано и развито, бе помогнало на Куин в чиракуването и го направи пълноценен самостоятелен чистач.
— Трябва да си наясно с всичко — каза му Дъри. — Точно това ще те откъсне пред конкуренцията.
— Искаш да кажеш пред теб? — попита Куин с лека усмивка.
— Не и пред мен — съвсем делово отвърна Дъри. — Никога няма да стигнеш моето ниво.
Може и наистина да вярваше в това, но Куин нямаше намерение да позволи подобно нещо. Работеше здраво, учеше до късно и спеше съвсем малко. И всичко това заради желанието да бъде най-добрият в бранша. Да може един ден да се представи по-добре от учителя си.