Доказателство, че усилията му не са били напразни, беше една поръчка в Нойшател, Швейцария. Беше в апартамент над антикварен магазин. Сградата се намираше зад стените на стария средновековен град, в оживен туристически район.
Имаше два трупа, на мъж и на жена. Лежаха по гръб в леглото; завивката ги покриваше до кръста. Очите на жената бяха затворени, а на мъжа — отворени, замъглени и нефокусирани.
Ясно беше, че са мъртви, но не се виждаше никаква кръв или наранявания. Естествено, ако бяха живи, Куин и Дъри нямаше да са там, а още щяха да чакат вест в хотела.
— Анализирай ситуацията — каза Дъри.
Стояха на прага на спалнята. Погледът на Куин се плъзна из помещението, без да пропуска нищо.
— Жилището е нейно, не негово — каза той.
— Добре. Защо?
— Завесите. Парфюмите на тоалетката. Цветът на стените. Няма нищо мъжко. Тя живее сама.
— Така. Друго?
— Бих казал, че той е бил по-развълнуван от нея, че се намира тук.
Дъри го изчака да продължи, без да каже нищо.
— Бързал е да се съблече — каза Куин и посочи купчината мъжки дрехи на пода до леглото. После погледна към един стол до вратата на банята. Дрехите на жената бяха прилежно сгънати върху него. — А тя не е бързала.
— Как са били убити?
— Задушаване — без колебание отвърна Куин.
— Сигурен ли си?
Куин огледа отново. Не виждаше рани и се съмняваше, че завивката скрива такива, които биха могли да са причина за смъртта. Дори да беше така, кръвта трябваше да се просмуче през нея. А петна нямаше. Най-показателно обаче беше отсъствието на острата миризма на кръв.
— Абсолютно.
— Без съпротива?
— Били са упоени — каза Куин. — С нещо, което лесно може да се набави. Щеше да прилича на случайна свръхдоза, ако бяха открити, преди да дойдем.
— Тогава защо изобщо е трябвало да бъдат задушавани? — попита Дъри.
— Който ги е убил, не е искал да оставя следи. — Имаше предвид куршум, но не беше нужно да му го казва.
Наставникът му кимна.
— Добре, умнико. Кажи ми как е станало.
Куин отново огледа стаята — не за да види дали е пропуснал нещо, а за да се увери в заключенията си.
— Смятам, че убиецът е взел онази възглавница. — Той посочи възглавницата върху раклата под прозореца. — Удобна е за целта, а и не е на мястото си.
— Така ли? Къде й е мястото?
— На леглото, когато в него няма никого. Другите три са на пода при дрехите на мъжа. Четвъртата също би трябвало да е там. Убийците са били немарливи.
— Значи са били повече от един? — попита Дъри.
— Ако е бил само един, щеше да ги застреля между очите и да не се безпокои за куршума. Не би могъл да задуши единия, без да рискува другият да окаже съпротива. Така че трябва да са били двама. По един за всяка жертва.
Дъри замълча за момент, загледан в стаята. Накрая се обърна към Куин.
— Правилно — каза той, сякаш бе очаквал отговорите му. — А сега да почистим.
Тази се оказа последната поръчка, която Куин изпълни като чирак на Дъри. Тъкмо беше навършил двайсет и шест, а се обучаваше вече четири години. И макар при следващите няколко поръчки да работеха заедно, вече бяха колеги, а не учител и ученик и Куин получаваше половината от сумата.
Ироничното беше, че един от най-ценните си уроци Куин научи при поръчките след приключването на чиракуването. На два или три пъти Дъри бе принуден да прибягва и до чужда помощ, за да попълни екипа им. Грешка от немарливост костваше живота на един човек, а при друга поръчка некадърността на наемника едва не доведе до арестуването на Куин и Дъри.
— Дали си добър, или посредствен, зависи от хората, с които се обграждаш — каза му Дъри на чашка малко след като се разминаха със закона. — Ако клиентът разбере какво се случи днес, може да остана с месеци без работа. Не забравяй това, Джони.
Куин не го забрави. Именно затова обичаше да работи с Орландо. Не се съмняваше, че когато въпросът опре до информационни технологии, трудно ще се намери по-добър от нея. Но не само способностите й в тази област я правеха така ценна. Тя имаше остър ум за всички аспекти на работата. Куин често се хващаше, че се консултира с нея просто за да види какво мисли. Доверяваше й се напълно. Не можеше да каже подобно нещо за никого другиго. Е, може би някой ден за Нейт. Но дотогава имаше още много време.