Выбрать главу

Този път млъкна сам, защото сервитьорката се появи отново. Постави празна чаша и малък чайник пред Орландо. Огледа ги и попита:

— Ще поръчвате ли вече?

— Не още — отговори Куин.

— Но ще ядете, нали? — попита тя.

— Може би — отвърна Куин. — Още не сме сигурни.

Този път усмивката й съвсем се изпари. Без да каже и дума повече, жената се обърна и тръгна към кухнята.

Нейт се наведе напред.

— За какво съобщение става дума?

Куин най-сетне погледна към него.

— Джени се свърза с мен.

— Какво? — изненада се Нейт.

Куин му разказа набързо как е използвал форума да се свърже с нея и как е получил отговора й.

— Значи иска да й се обадиш утре следобед? — попита Нейт.

— По Гринуич — напомни му Орландо.

— Вярно бе. — Нейт се замисли. — Значи девет сутринта.

— Да — каза Куин.

— Страхотно — усмихна се Нейт. — Увери се, че е добре, кажи й за Марков и всичко приключва.

— Наистина ли мислиш, че ще е добре? — попита Орландо. — Някой явно е по петите й. Да не искаш да кажеш, че трябва да я оставим да се оправя сама?

Усмивката на Нейт се стопи.

— Не. Всъщност не. Аз просто… просто малко се обнадеждих.

Куин се обърна към Орландо.

— Искам да запишем обаждането и да видим дали може да се проследи. Имаш ли необходимото оборудване?

— Да — отвърна тя. — Имам някои неща, които ще свършат работа.

— Тогава ела в хотела към седем и половина — каза Куин. — Така ще имаш достатъчно време да се подготвиш, нали?

Преди Орландо да отговори, вратата на ресторанта се отвори отново. Куин погледна новодошлия. Мъж, метър и осемдесет висок, във форма, на не повече от тридесет и пет, с много къса коса. Беше облечен с тъмен костюм и изглеждаше твърде добре за тази част на града.

— Отваряйте си очите на четири. Отивам да го проверя — прошепна Куин. Този тип можеше да е обикновен клиент, но нямаше смисъл да се рискува.

Понечи да стане, но Орландо сложи ръка на бедрото му.

— Мен не ме познават — каза тя. — Аз ще го направя.

Беше права. Ако мъжът търсеше някого, това беше Куин. Нямаше да разпознае Орландо. Куин кимна с неохота.

— Излизам за една цигара — каза Орландо достатъчно високо. — На някой да му се пуши?

Куин й направи място да излезе от сепарето и прошепна:

— Внимавай.

Бързата й усмивка му каза да си затваря устата.

Куин предпазливо извади пистолета и го постави в скута си. С периферното си зрение следеше новодошлия. Мъжът взе едно меню и го отвори. За съжаление май не проявяваше особен интерес към съдържанието му, а го използваше като прикритие, за да огледа незабелязано помещението. Или поне той смяташе, че го прави незабелязано.

Орландо заобиколи централните сепарета и тръгна към вратата. Беше абсолютно спокойна, погледът й не се отдели от изхода нито за миг. Мъжът я огледа за момент и пак насочи вниманието си към ресторанта и празните сепарета.

Орландо леко промени посоката така, че мъжът да се окаже между нея и вратата. Точно преди да се изравни с него, погледът на новодошлия се спря върху Куин и Нейт. Очите му се присвиха, а ръката му посегна леко към сакото.

— Извинете — обади се Орландо.

Мъжът се сепна и погледна надолу към нея.

— О, прощавайте…

Направи крачка встрани.

— Благодаря — каза Орландо и заби длан в брадичката му.

19.

Мъжът рухна тежко.

Орландо заби коляно в гърдите му и отново го удари в лицето. Той се завъртя рязко и се стовари до изхода.

Куин вече беше изскочил от сепарето и тичаше към тях с пистолет в ръка. Но не можеше да стреля, рискуваше да улучи Орландо.

Мъжът бръкна под сакото си и извади пистолет. Докато се обръщаше да го насочи към Орландо, Куин направи единственото, което можеше да стори. Хвърли се напред и блъсна ръката на мъжа в пода. Чу се оглушителен трясък и куршумът се заби в плота на няколко стъпки от тях.

Орландо отново се опита да го задържи долу, но мъжът се изви и я отхвърли към Куин. При удара пистолетът на Куин падна на пода и се плъзна под близката маса.

— Какво става? — извика сервитьорката от дъното на ресторанта. — Престанете! Престанете! Обаждам се в полицията!

Куин погледна към Нейт. Той бе излязъл от сепарето и държеше оръжието си, но изглежда не знаеше дали да помогне на Куин и Орландо, или да се втурне към сервитьорката.