— Спри я! — викна му Куин.
Това прекрати колебанията му и той се затича към кухнята.
Мъжът се опита да насочи оръжието си към Куин, но тялото му внезапно се разтресе в конвулсия. Орландо бе скочила на крака и го риташе с все сила в бъбреците.
Ритник. Конвулсия. Куин можеше само да го държи, за да няма възможност да се защитава. При четвъртия ритник мъжът натисна спусъка. Пистолетът изтрещя оглушително на сантиметри от ухото на Куин и той усети горещината от дулото.
Орландо стовари юмрук в лицето на мъжа. Един път, втори път. След третия удар тялото му се отпусна.
Най-сетне освободен, Куин изтръгна пистолета от пръстите на мъжа, насочи го към него и се надигна от пода. Не го изпускаше от поглед.
— Кучи син — изпъшка Орландо. — Още е жив.
Куин коленичи и бързо го огледа.
Потупа Орландо по рамото. Тя го погледна, а той сложи пръст на устните си и посочи яката на мъжа. На възела на тъмносинята вратовръзка имаше малък черен диск, който се сливаше с плата.
Предавател.
Куин посочи издутината под яката под лявото му ухо. Пъхна леко два пръста под яката и извади слушалка с телесен цвят, закрепена за жица, която изчезваше под ризата.
Обърна се към Орландо и посочи към дъното на ресторанта. Тя кимна, стана и пое натам.
Куин претърси мъжа, но не намери нищо. Никакви документи, нито пари или ключове. Джобовете му бяха празни, нямаше дори къс хартия.
„Кой си ти, по дяволите?“ — зачуди се Куин.
Побърза да извади пистолета си изпод масата. Надигна се внимателно и се затича приведен към кухнята.
Преди да направи и пет крачки, стъклото на входната врата се пръсна. Куин се метна на пода и в същия миг нещо се заби в стената недалеч от тяхното сепаре. Куршуми.
Явно непознатият не беше дошъл сам.
Куин завъртя глава и се заслуша. Някой тичаше към ресторанта. Двама, може би трима души.
Скочи и спринтира. Вратата на кухнята беше на цели шест метра. Нямаше да успее да я достигне.
Туп-туп. Стреляха със заглушител. Куин усети как въздухът се раздвижва на сантиметри от него. Метна се напред и бутна летящата врата, докато трети куршум се заби в дървената рамка.
Претърколи се и затвори вратата с ритник. Вдиша бързо два пъти, скочи на крака и се огледа.
Кухнята бе два пъти по-малка от основната зала. Покрай стената имаше две пещи, голяма почерняла скара и няколко котлона. До отсрещната стена имаше работен плот, по който бяха натрупани кутии и торби. Далеч не беше най-чистата кухня, която бе виждал.
Орландо и Нейт се намираха в дъното на помещението, близо до задния изход. Сервитьорката и някакъв по-възрастен мъж — вероятно готвачът — се бяха сгушили на пода под масата.
Куин отиде до тях и попита:
— Има ли килер, тоалетна или нещо подобно? Някъде, където да се скриете?
— Какво става? — попита мъжът.
Куин погледна сервитьорката, без да каже нито дума. Нямаше нужда да повтаря въпроса.
— Има — каза тя и посочи вратата до скарата.
— Веднага се скрийте там. След като всичко утихне, изчакайте поне половин час, преди да излезете.
Двамата не помръднаха.
— Веднага — заповяда им Куин.
Жената кимна и задърпа мъжа след себе си. След секунда изчезнаха в малкия склад, а Куин отиде при Орландо и Нейт.
— Добре ли сте?
Те кимнаха в отговор.
Куин подаде на Орландо отнетото от мъжа оръжие. Сега и тримата бяха въоръжени.
— Този е без заглушител — каза й той. — Така че внимавай. — Погледна към вратата. — Има ли друг изход?
— Едноетажна сграда, магазини от двете страни — отговори Орландо. — Значи е само този, доколкото мога да преценя.
Чуха някой да тича през ресторанта.
— Пази тук — обърна се Куин към Нейт и посочи задната врата.
Не бе нужно да казва каквото и да било на Орландо. Тя го последва без колебание.
— Колко са според теб? — прошепна тя, докато наближаваха вратата към ресторанта.
— Ако броим онзи на пода, трима или четирима — отвърна той. По-голяма група щеше да привлече твърде много внимание.
Тя кимна в знак на съгласие.
Куин й направи знак да се скрие зад масата в центъра, а той зае позиция зад един шкаф. От другата страна на вратата се чу дишане. Не беше тежко, но все пак дълбоко.
Куин стисна пистолета с две ръце и насочи цялото си внимание към хората зад вратата.