Стъпка — толкова лека, че едва я чу. После две стъпки, едновременно. Двама души.
Вратата леко се открехна и старите панти тихо изскърцаха.
Куин чакаше скрит зад шкафа. Двамата влязоха в кухнята и вратата започна да се затваря зад тях.
Той пое дълбоко дъх и излезе от скривалището си.
— Хвърлете оръжията — беше насочил пистолета към новодошлите. Бяха двама, облечени с тъмни костюми.
Мъжът до вратата бързо насочи пистолета си към Куин, другият се втурна наляво. Куин стреля пръв и го улучи право в гърдите. Обърна пистолета към втория, но онзи вече се беше скрил зад отсрещния край на масата.
— Без глупости — каза Куин. — Остави оръжието и излез.
Видя за миг как дулото се насочва към него и се метна на пода точно когато онзи стреля.
— Хвърли пистолета. Веднага! — извика мъжът.
Изправи се с насочено оръжие. Груба грешка. Цялото му внимание беше насочено към Куин и така и не забеляза тежкия тиган, който Орландо запрати към главата му.
Улучи го в слепоочието и го зашемети.
Куин скочи, а онзи се опита да вдигне пистолета си, но при втората среща с тигана рухна на пода.
— Можеше просто да го застреляш — прошепна й Куин.
— Каза ми да внимавам.
Куин се ухили.
— Провери го.
Тя се наведе над мъжа, а Куин отиде до вратата към ресторанта. Двама в кухнята и един до предната врата — общо трима. Ако имаше четвърти, той най-вероятно чакаше на алеята отзад. Но най-добре беше да не рискуват.
Промъкна се в ресторанта и приклекна. Огледа набързо, но с изключение на падналия в безсъзнание, помещението беше празно. В далечината обаче се чуваше воят на най-малко две полицейски коли. Бяха на няколко пресечки, но приближаваха бързо.
Куин изтича обратно в кухнята.
— Излизаме отзад — каза той и продължи към вратата в дъното.
Орландо вече чакаше там заедно с Нейт.
— А ако има четвърти? — попита чиракът.
Куин сложи пръст на устните си, за да го накара да млъкне. Полицейските сирени вече бяха съвсем близо. Всеки момент колите щяха да влязат в паркинга пред заведението.
— Прикривай ме — каза Куин на Орландо.
Тя кимна, той преброи до пет и рязко отвори вратата.
Нищо не се случи.
С насочен напред пистолет, той бързо излезе на алеята и се завъртя в кръг. Пак нищо. Дори и да бе имало четвърти, воят на сирените явно го беше подплашил.
— Да вървим — каза Куин.
В „Мариът“ Нейт и Орландо останаха на пост, докато Куин се качи в стаята и събра набързо нещата им. След това потеглиха към къщата на леля Джей. Когато стигнаха, наближаваше единадесет вечерта.
— Горе има две спални, можете да ги използвате — каза Орландо, когато влязоха в дневната.
— Ами ти? — попита Нейт.
— Аз съм се настанила в спалнята за гости долу.
На Нейт не му трябваше повече, взе сака си и тръгна по стълбите.
— Има ли още от онази лимонада? — попита Куин.
— Имам нещо по-добро — отвърна Орландо.
Заведе го в кухнята и отвори хладилника. На горния рафт имаше шест бири.
— Взех ги, когато всички си отидоха — каза тя. — Отварачката е в онова чекмедже.
Куин отиде да я вземе, а тя извади две бутилки и каза:
— Ела.
Тръгна към задната врата, отвори я и излезе навън. Куин я последва.
Пред вратата имаше няколко стъпала, по които се стигаше до миниатюрен заден двор, най-много пет на шест метра. Слязоха и Орландо се настани в единия от двата разнебитени градински столове в средата на двора.
— Сигурна ли си, че тези неща няма да се разпаднат? — попита Куин, щом стъпи на тревата.
— Не и столът, на който съм седнала — отвърна тя.
Той й подаде отварачката и се отпусна предпазливо на празния стол.
Орландо махна капачките и му подаде едната бутилка.
— Наздраве — каза той и вдигна бирата.
Тя се усмихна, чукнаха се и отпиха големи глътки.
— Явно са разбрали кой съм и са ме проследили от Вашингтон — каза Куин.
— И после какво? — попита Орландо. — Открили са в кой хотел си отседнал и са те проследили до ресторанта ли?
Той сви рамене.
— Какво друго?
Тя не изглеждаше особено убедена, но това бе единственото обяснение.
— Ако беше така, щяха да те проследят по-рано — отбеляза Орландо след малко.
Куин поклати глава.
— Не мисля. В такъв случай щяха да ни чакат тук.