Выбрать главу

Това правеше Сингапур едно от най-големите пристанища на света, където стоките се товареха и разтоварваха със зашеметяваща скорост само за да бъдат препратени някъде другаде. Островът бе жизненоважна част от механизма на световната икономика, но рядко представляваше крайна дестинация.

Приближиха Марина Бей и пред тях се появи силуетът на Сингапур. Макар да кипеше непрекъснато строителство, високите очертания от западната страна на залива представляваха впечатляваща гледка. Това не бяха обикновени небостъргачи. Архитектурата в Сингапур беше по-предизвикателна от онази, която можеше да се види в повечето големи градове. Асиметрични дизайни, които Куин бе виждал на малко други места, извивки и линии, които превръщаха някои от сградите по-скоро в произведения на изкуството, отколкото в места, където се прави бизнес. Всяка сграда бе паметник, шедьовър, който трябваше да оповести на света, че Сингапур е особено важен.

Таксито продължи покрай залива към самия град. Не след дълго шофьорът излезе от магистралата, премина през претъпканите улици и спря пред хотел „Пан Пасифик“.

Портиерът отвори вратата на Куин на мига.

— Добре дошли в „Пан Пасифик“ — поздрави ги той. — Отсядате ли?

— Да — отвърна Куин.

Орландо им бе запазила три стаи една до друга, но за разлика от „Мариът“ в Сан Франциско, тези не бяха свързани помежду си. Нейт имаше самостоятелна стая, а Куин и Орландо — двустайни апартаменти.

— Тридесет минути — каза им Куин. — После ви чакам при мен.

Той взе душ и се преоблече за двадесет минути. Имаше свободно време, така че извади компютъра от сака си, занесе го на бюрото в дневната и го включи.

Докато системата зареждаше, извади мобилния си телефон. Не го беше изключил по време на полета, но апаратът бе минал в спящ режим и изглеждаше като изключен. Активира дисплея и видя, че има оставено съобщение.

Влезе в гласовата си поща и разбра, че съобщенията всъщност са три. Механичният глас му каза, че първото е получено преди десет часа.

— Джонатан, стигнах до къщата. — Беше Таша. — Реших, че трябва да те уведомя. Моля те, не забравяй да ми се обаждаш… Имам предвид… ако я намериш. Трябва да зная дали е добре. Моля те.

Натисна 7 да изтрие записа и прослуша следващото съобщение. Беше получено преди шест часа.

— Наистина бих искала да поговорим. — Отново Таша. — Мисля, че трябва да се върна. Зная, че мога да ти помогна. Направо ще полудея, ако остана тук. Можеш ли да ми звъннеш?

Изтри го. Последното обаждане бе само отпреди два часа.

Не се изненада, че отново беше Таша.

Изтри и това съобщение и остави телефона на бюрото с намерението да насочи вниманието си към компютъра, но ръката му спря на няколко сантиметра над апарата. Нямаше да е зле да й се обади — ако не за друго, поне за да я успокои.

Да чака, или да се обади?

— По дяволите — изруга той, взе телефона и набра номера на Таша.

Поради часовата разлика в Калифорния бе още нощ. Телефонът иззвъня четири пъти, след което прояви милост и превключи на гласова поща.

— Здравейте. — Гласът беше на Таша. — Това е гласовата ми поща. Оставете съобщение и ще се свържа с вас.

— Джонатан е — каза Куин. Изпита облекчение, че не му се наложи да говори с нея. — Нищо ново при мен. Но все още работя по въпроса. Радвам се, че си стигнала до къщата. Там ще бъдеш в безопасност. Ще ти се обадя отново до три дни. Не се безпокой. Просто се спотайвай.

Затвори и се обърна към компютъра. Половин минута по-късно беше в интернет.

Преди да тръгнат на път, Орландо беше нагласила програмата, която следеше телефона на Джени, да работи на автоматичен режим и периодично да изпраща отчети на нейния имейл, както и на Куин. Първите две съобщения бяха еднакви:

Проверяването на данните завършено.

Няма активност.

Третото обаче гласеше:

Проверяването на данните завършено.

Активен сигнал: Куала Лумпур, сектор 7.

Сигналът приет: 23:59:49 местно време.

Сигналът изгубен: 00:01:14 местно време.

„Интересно“ — помисли си Куин. Джени беше включила телефона си точно в полунощ. Това съответстваше на часа, в който беше поръчала той да й се обади.

Използва отметката в браузъра си и влезе във форума на „Яхтклуб Сенди Сайд“.

Прегледа внимателно последните съобщения, като се съсредоточи най-вече върху тези от изминалите тридесет часа. Форумът бе доста активен и за краткия период се бяха натрупали няколкостотин поста.