— Няма значение — рече Куин. — Виж, ще дойда да те взема. Ще хвана първия сутрешен полет и ще те скрием на безопасно място.
Полетът между Сингапур и Куала Лумпур траеше минути, не часове.
Последва мълчание, а после:
— Не. Аз ще дойда при теб.
— Идеята не е добра — каза Куин. — Шефът ти ще лети насам. Най-добре е да не си тук.
— Знаеш ли кога ще пристигне?
Куин стрелна с поглед Орландо.
— Утре, около полунощ — прошепна тя.
— Утре — повтори Куин в телефона. — Късно.
— Ще ти пратя съобщение, когато дойда — каза Джени.
Куин стисна телефона.
— Не. Стой там. Тук не е безопасно.
Но връзката беше прекъснала.
— В Куала Лумпур е — каза Орландо. — Но се движи.
Проследяващият софтуер продължаваше да работи и синята точка примигваше около площад „Мердека“ в столицата на Малайзия.
— Трябваше да я убедя да остане там и да ни изчака — рече Куин. Стоеше до дивана. Не крачеше напред-назад, но и не го свърташе на едно място.
— И как точно би я убедил? — попита Нейт.
— Като че ли изгаряше от нетърпение да дойде — отбеляза Орландо.
— Тук е най-неподходящото място за нея. Щом Гереро идва в Сингапур, хората му също ще дойдат. — Куин заобиколи дивана. — Когато Джени пристигне, трябва да я намерим и да я скрием на сигурно място. Ако хората на Гереро дори заподозрат, че е тук, ще я открият.
— Ще оставя проследяващата програма да работи — каза Орландо. — Ако включи телефона си, ще разбера на секундата.
— Добре — рече Куин. — Дръж отворен и форума, в случай че изпрати съобщение. Утре ще уредя място, където да я скрием.
— Защо не тук? — попита Нейт.
— Твърде многолюдно е — отвърна Орландо.
— Утре се очертава натоварен ден — отбеляза Нейт и се надигна от стола си. — Аз си лягам. Ще се видим сутринта.
— Чакай — спря го Куин. — Имаме още работа.
— Минава полунощ — възрази Нейт. — Не може ли да почака до сутринта?
Куин само го изгледа.
— Знам какво си мислиш — каза му Орландо. — Но идеята не е добра.
Куин се обърна към нея.
— Не мисля, че имаме избор. Марков е умрял, опитвайки се да ни каже това.
— Може да е капан. Да си се замислял за това? — рече тя. — Възможно е някой друг да е написал номера на модула.
— Но ако го е направил Марков, не мога да го игнорирам.
— Извинете — обади се Нейт. — Какво по-точно ще правим?
— Тъмни дрехи — каза му Куин. — И след десет минути те искам в лобито.
След като се преоблече, Куин се върна в дневната. Носеше раница с нещата, които щяха да му потрябват. Със задоволство откри, че там е само Орландо. Тя още седеше на бюрото, но не изглеждаше особено щастлива.
— Ще ни трябват средства за комуникация — каза Куин.
Тя посочи раницата си, която лежеше на пода, недалеч от бюрото. Куин намери вътре три кутийки, които приличаха на MP3 плейъри. Лесно можеха да минат за подаръци пред всеки митнически служител, но в действителност бяха радиостанции. Взе две — една за себе си и една за Нейт.
— Има ли нещо? — попита той и надникна към компютъра над рамото й.
— Не. Телефонът на Джени още е изключен. — Тя го погледна. — Може би е по-добре да дойда с вас.
— Трябва да останеш тук, в случай че Джени се опита отново да се свърже с нас.
— Сякаш е много вероятно да стане — кисело отбеляза Орландо.
Куин погледна към компютъра.
— Няма да е зле да опиташ да разбереш къде ще отседне конгресменът. И да поразровиш за онова LP.
— Вече съм се погрижила за Гереро.
Куин се усмихна. Не беше изненадан.
— Има резервации в два хотела — каза тя.
— Някой май го тресе параноята. В кои?
— „Шератон“ и, разбира се, „Рафълс“.
„Рафълс“ беше най-прочутият хотел в Сингапур и един от най-прочутите в целия свят. Огромен и луксозен, той бе сред емблемите на острова вече повече от век. Именно в един от баровете му — в Дългия бар — е бил изобретен сингапурският слинг2.
— Ще отседне в „Рафълс“ — каза Куин.
— И аз така мисля. — Орландо чукна няколко клавиша, спря и го погледна отново. — Наистина ли смяташ, че е добра идея да ходите там?
— Сега ще е тихо. По-лесно ще огледаме.
— Нямаш представа на какво ще попаднеш. Може изобщо да не успееш да се добереш до сигнала.
2
Коктейл от джин, шери, коантро, бенедиктин, сироп от нар, ананасов сок, лимон и сода. — Б.пр.