— Давай — каза Нейт.
Куин отвори вратата и се втурна към фоайето на третия етаж. Даде си дванадесет секунди да намери стълбите и да изчезне по тях.
От отсрещната страна на коридора се виждаха вратите на другите апартаменти. Вдясно коридорът завършваше с малко фоайе, където се намираха асансьорите.
Къде са стълбите, по дяволите?
Погледна наляво. Нищо. Вдясно видя врата, различна от тези на апартаментите.
Метална, без ключалки.
Изтича към нея и я отвори.
Беше на половината път до четвъртия етаж, когато си позволи да се отпусне за момент.
— Какво става? — попита той.
— Май малко прекалих — отвърна Нейт.
— Какво направи? — попита Куин. Стигна площадката на четвъртия етаж и спря до вратата.
— Реших да хвърля нещо по прозореца на стаята на охраната. Нали се сещаш, да ги постресна малко.
Хубав план. Стаята беше цялата от стъкло. Нищо не пречеше някои закъснели тийнейджъри да решат да се позабавляват.
— И?
— Ами… май спуках прозореца — рече Нейт. — Между другото пазачите са трима. Онзи в стаята едва не тупна на пода, когато камъкът улучи стъклото. Изтича навън, после извика другите двама.
— И сега къде са?
— Всички са отвън. Изглеждат доста ядосани. Особено първият.
— Никой ли не следи мониторите?
— Никой.
Куин се усмихна.
— Добра работа.
Реши най-напред да опита 04–21. Извади отново телефона си и сканира коридора зад вратата за източници на топлина. Единственото, което засече, бяха разположени на равни разстояния бели точки. Осветлението.
Отвори вратата и пристъпи на четвъртия етаж. Фоайето бе почти същото като на третия, само че тук нямаше стъклена врата от другата му страна. И доколкото можеше да прецени, липсваха камери.
Тръгна по коридора и спря, когато стигна до 04–20. Бърза справка с проследяващото устройство показа, че силата на сигнала е достигнала 0,9989. Това означаваше, че се намира на около шест метра от източника му.
Позволи си да се усмихне криво и поклати глава. Орландо се беше оказала права и по всичко личеше, че няма да му позволи да забрави този факт.
Вратата на апартамент 04–21 се намираше на по-малко от пет метра от него. Повечето хора биха си помислили, че е напълно идентична с останалите. Опитното око на Куин обаче видя една крещяща разлика.
Не на самата врата, а на стената от другата страна. Директно срещу входа, на нивото на очите, имаше метален аплик с букет орхидеи. Пасваше добре с дизайна на сградата. Другите аплици по стените обаче имаха лампи. Този бе единственият с цветя.
Бързо прехвърли възможностите. Сензор, камера, аларма. Всяко от тези устройства можеше да е скрито там. Знаеше, че трябва да е нещо такова. Апликът в никакъв случай не беше безобиден.
Имаше бърз начин да провери. Насочи обектива на камерата към аплика. Тъй като в него нямаше лампа, трябваше да получи черен екран или най-много остатъчна топлина от умиращите цветя.
Но докато цветята бяха почти черни, при основата на аплика имаше малка сива точка, издаваща източник на енергия.
Превключи на нормална камера и увеличи образа. В основата като че ли имаше малка дупка, насочена към вратата на 04–21. От този ъгъл не се виждаше добре, така че не можеше да е сигурен.
Преди да заеме по-добра позиция, превключи отново на топлинен режим и насочи камерата към вратата на апартамента. Екранът стана почти черен. Имаше само един сивкав намек за топлина с размерите на топка за бейзбол — може би забравена лампа или малко електронно устройство.
Направи две бързи снимки, в случай че е пропуснал нещо, което Орландо ще може да засече с компютъра си, премести камерата наляво и сканира останалата част от апартамента. Отново тъмнина, този път пълна. Нямаше никакви топлинни сигнатури. Странно, помисли си той. Би трябвало да има и други източници. Направи още една снимка и прибра телефона.
— Докладвай.
— Още са отвън — каза Нейт. — Единият говори по телефона.
— Ако дойде полиция, скрий се, но остани в обхват.
— Добре.
Куин се запромъква покрай стената към аплика. Когато стигна на няколко стъпки от него, приклекна и пропълзя отдолу.
При основата определено имаше дупка — малка и кръгла, не по-голяма от гумичка на молив. Беше направена така, че да прилича на гнездо за отвертка, но всъщност представляваше съвсем друго. От този ъгъл Куин видя отразена от стъкло светлина.