Недалеч от дъното на сградата, където коридорът завиваше под прав ъгъл надясно, намериха магазин за дрехи. Над входа имаше табела: Фино облекло „Не Вин“.
Самият магазин беше съвсем малък, около шест на шест метра. Покрай стените отляво и отдясно се издигаха рафтове, които приличаха на поставени едно над друго легла. До входа стоеше манекен, облечен във великолепна рокля от червена коприна.
— Чакай тук — каза Куин.
— Търсиш си нови парцалки ли? — попита го Нейт.
Куин дори не си направи труда да го погледне, а влезе вътре.
Две добре облечени жени малко над двайсетте разговаряха с по-възрастен мъж — собственика на магазина. Едното момиче приличаше на чиста китайка, но другото определено беше със смесена кръв. Куин се отдръпна встрани и се престори, че разглежда дрехите по рафтовете.
— Ще бъде ли готова до четвъртък? — попита второто момиче. Акцентът й бе смес от британски, австралийски и китайски.
— Разбира се. Няма проблем — отвърна мъжът. Неговият акцент бе по-силен. Английският определено не беше майчиният му език.
— И няма да вдигнете допълнително цената, нали? — попита момичето. — Както стана с нея миналия път.
Възрастният мъж се усмихна.
— Разбира се, че не. Няма причина.
Момичетата се спогледаха доволни.
— Добре тогава. Ще дойдем в четвъртък.
На излизане забелязаха стоящия до вратата Нейт и му се усмихнаха свенливо. Китайката първа отмести очи, но приятелката й задържа поглед малко по-дълго върху него. На Куин му се стори, че и чиракът му се заглежда в нея.
— Извинете — ненужно каза момичето, докато минаваше покрай Нейт.
Куин се ухили и отиде при собственика на магазина. Старецът не беше помръднал. Пресилената усмивка, с която бе дарил момичетата, си оставаше на лицето му, докато ги гледаше как излизат.
— Идете си го начукайте, дами. Ще се видим в четвъртък — тихо и дружелюбно каза той след тях. След малко заряза усмивката и погледна към Куин. — Проклети СПМ — каза старецът и тръгна към дъното на магазина.
Куин не сдържа усмивката си. СПМ бе съкращение от „саронг парти момиче“ и се отнасяше за млади сингапурки, които излизаха по танци и клубове с желанието да си намерят бели съпрузи.
Старият Не Вин беше избягал от Бирма през 1989 г., когато бил заподозрян в организиране на няколко демонстрации в подкрепа на демокрацията. Навремето бе споделил с Куин, че ако беше останал, сигурно отдавна е щял да бъде покойник. В това отношение извадил късмет. Проклятието му обаче бе името му.
Имаше и един много по-прочут Не Вин — генерал, извършил военен преврат в Бирма през 1962 г. Той бе диктаторът, управлявал страната десетилетия наред и чието присъствие се усещаше години след смъртта му.
Куин познаваше от доста време собственика на магазина. Запозна ги Марков — преди пет години, по време на среща на азиатските финансови лидери. Именно тази връзка бе една от причините Куин да го посети тази сутрин.
— Чу ли как ми казва да не вдигам цената? — попита Не Вин.
До задната стена имаше сив метален хладилник. Старецът го отвори, извади две кутии бира „Тайгър“ и подхвърли едната на Куин.
— Последен път, когато нейна приятелка поръчва рокля, идва, когато съм почти готов, и ме кара променя всичко. Не моя вина. Прави точно което тя иска. Тя променя, аз вдига цена. Тя бясна, но какво? Не достатъчно бясна, за да идва пак, а?
Отвориха бирите си и се чукнаха мълчаливо.
— Ако искаш добре свършена работа, трябва да си платиш — отбеляза Куин и отпи.
— Че как иначе — отвърна Не Вин.
Куин се разсмя. Той го беше научил на този израз.
Не Вин вдигна кутията и отпи голяма глътка.
— Твой приятел иска бира? — попита той и кимна към Нейт.
— И така си е добре — отвърна Куин.
— Може би накара шивачка да скъси рокля един-два сантиметра. Ще й кажа, че сигурно наддала килца, откакто взел мерки.
— Наистина ли ще го направиш? — попита Куин.
— По дяволите, да. Правил преди. Много смешно.
Отпиха отново от бирите.
— Как е бизнесът? — попита Куин.
Не Вин сви рамене.
— Всеки иска рокля. Някои не искат плаща високи цени от магазини, нали? Мои рокли и без това по-добри.