Премести пистолета така, че дулото да се подава под капака на чантата и го насочи към една от саксиите покрай алеята. Пое дъх, за да се успокои, и дръпна спусъка.
Гърмежът прозвуча силно в затвореното пространство и заглуши всички останали звуци.
За две секунди целият свят сякаш замря. Тишина, никакво движение. Всички бяха замръзнали на място. Всички освен Куин.
Веднага след като дръпна спусъка, той се втурна презглава към портата.
— Оръжие! — изкрещя той и посочи някъде назад.
Викът му наруши всеобщия транс. Хората запищяха, някои се затичаха заедно с него, други побягнаха в обратната посока.
Групата туристи се втурнаха като изплашено стадо покрай водните стълбове към арката. Към тях се присъединиха и ужасени купувачи, които бързаха да се махнат оттам.
Куин се смеси с тях, като оглеждаше всички. Трима едри мъже с костюми си пробиваха път през вълната и се мъчеха да влязат в мола. Но потокът от хора, устремил се към портата, бе прекалено мощен. Куин видя издутините под саката им. Нямаше място за съмнение. Това трябваше да са хората, които бе видяла Орландо.
Докато минаваше под арката, Куин погледна надясно към улицата, мъчеше се да открие водача. В тази посока тълпата бе по-рехава, така че го видя почти веднага. И го позна.
Беше русият, който бе излязъл последен от къщата в Хюстън.
Движението по улицата беше спряло, след като хората се изсипаха от мола. Русият изтича до едно такси, отвори вратата и стъпи на ръба на купето, за да може да гледа над тълпата.
Внезапно посочи към другия край на лудницата, отляво на Куин. Той рязко завъртя глава и забеляза, че ония с костюмите също гледат в тази посока.
Навсякъде имаше хора и сцената непрекъснато се променяше. Отначало Куин не успя да разбере какво е привлякло вниманието на мъжа. Но след секунда тълпата се пръсна.
На петнайсетина метра от него тичаше някаква жена. Бяла, слаба, с много къса коса. Куин я позна едва когато се обърна, за да погледне назад.
Джени.
Беше отслабнала най-малко с десет килограма, откакто я бе видял за последно — килограми, които нямаше нужда да сваля. Косата й беше подстригана толкова късо, че при определени обстоятелства и с подходящо облекло можеше да мине и за момче. Освен това я бе боядисала тъмна, почти черна.
Гледаше изплашено, като беглец, който прави всичко по силите си, за да оцелее.
Куин разблъска хората и се затича към нея. Двама от мъжете бяха пред него и си пробиваха път през тълпата. Джени обаче бягаше по-бързо от всички — за момента районът около нея не бе така претъпкан.
Някой сграбчи Куин за ръката и той погледна през рамо. Беше третият костюм. Изглежда, просто се опитваше да го задмине, без да осъзнава на кого се е натъкнал.
Когато мъжът се изравни с него, Куин заби лакът в слънчевия му сплит.
Мъжът се преви от болка и падна, съборен от неколцина бягащи.
Куин отново се затича. Джени почти бе удвоила разстоянието помежду им. Другите двама обаче също напредваха и вече я настигаха.
Куин тръгна на зигзаг между хората, мъчейки се да навакса. По-едрият от двамата мъже беше и по-бавен. Куин бе на половин метър зад него, когато онзи погледна назад.
Но беше твърде късно. Куин вече имаше предимство.
Блъсна мъжа в гърба, като концентрира силата на удара си точно под раменете. Здравенякът залитна, но се задържа на крака. Куин го блъсна отново, още по-силно. Този път мъжът рухна и Куин падна с него.
Здравенякът раздвижи рамене и се опита да се освободи, но Куин се задържа и заби два пъти коляно в бъбреците му.
— Разкарай се от мен, мамка ти! — извика мъжът.
Опря длани в земята и започна да се изправя. Куин падна встрани, но докато онзи се надигаше, скочи бързо на крака.
Ръката на здравеняка посегна към пистолета под сакото.
Куин нямаше време да вади оръжие. Грабна кожената чанта и замахна с все сила.
Мъжът понечи да вдигне ръце и да блокира удара, но тежката чанта го улучи в слепоочието. Той се завъртя от удара и рухна на земята.
Куин вече спринтираше.
Джени почти се беше скрила от поглед — завиваше наляво по съседната улица. Последният преследвач беше точно зад нея. Секунда по-късно тя изчезна зад сградата.