— Хей! — извика някой от улицата.
Беше русият. Стоеше на не повече от десетина метра и гледаше право към алеята.
Куин се обърна и хукна към Орландо и Джени, като им извика:
— Бягайте!
Те нямаха нужда от втора подкана и изчезнаха надясно.
Щом стигна края на алеята, Куин също зави натам. В последния момент видя русия и още двама да влизат в алеята. Един от мъжете спря при изпадналия в безсъзнание, но другите продължиха преследването.
След миг вече не се виждаха.
Куин отново се озова на „Далечен изток“. Този път площадът бе пуст — стрелбата беше прогонила всички. Трябваше му само секунда да познае мястото, което бе огледал по-рано. Точно отпред имаше друг изход.
— Надясно! — извика той на Орландо.
Двете с Джени тъкмо бяха стигнали до кръстовището на две алеи.
— Надясно! — повтори той.
Орландо кимна и поведе Джени извън мола. Тъкмо изчезнаха от поглед, когато Куин чу русия и приятеля му да приближават по алеята зад него.
Затича се право напред, без дори да погледне в посоката, в която бяха избягали Орландо и Джени.
Чу се глух звук и в следващия миг куршумът разби витрина от лявата му страна. Включи се аларма.
Втори изстрел.
Куин усети как куршумът прелетя покрай главата му. Метна се наляво, после надясно и грабна някакъв метален стол пред една хлебарница. Замахна и го запрати към русия, но не спря да види какво става.
Изстрел. Очакваше куршумът да се забие някъде до него, но чу въздишка, последвана от тежко тупване.
Погледна през рамо. Единият от преследвачите лежеше на земята, а русият се беше прикрил зад една сергия.
По-нататък, точно в средата на кръстовището, стоеше Орландо.
Държеше пистолета насочен. Изчака момент, несъмнено с надеждата последният преследвач да се открие, но когато това не стана, изчезна през изхода.
Куин продължи напред. Когато стигна следващото кръстовище, зави към улицата.
Озова се на тротоара на Крос стрийт. Огледа се бързо, за да намери Орландо и Джени. Забеляза ги веднага. Бяха от другата страна на улицата, в началото на Клуб стрийт. Движението и тук беше пълна каша като пред Водната порта. Никой не можеше да помръдне.
Откъм Амой стрийт проблеснаха полицейски светлини. Куин предположи, че молът е обкръжен и не след дълго навсякъде ще има задръствания. Това беше добре. Така преследвачите можеха да продължат гонитбата единствено пеша.
Куин изтича между колите и настигна Орландо и Джени.
За разлика от улиците покрай „Далечен изток“, Клуб стрийт беше по-спокойна. От двете й страни се издигаха предимно двуетажни и триетажни сгради, в които се помещаваха частни клубове и офиси. Не беше така добре осветена като Крос стрийт и останалите улици в търговския център. Това бе тихо място за хора, които искат да останат насаме.
— Добре ли сте? — попита той Орландо и Джени.
Те кимнаха.
— Как са ме открили? — попита Джени.
— Не зная — отвърна Куин.
— Да не са те проследили?
Бяха проследили или нея, или него. Но ако знаеха къде е била, вече щяха да са я пипнали. Така че явно бяха проследили него. Само че не знаеше как.
Погледна Орландо и разбра, че и тя мисли същото. Въпреки това каза на Джени:
— Никой не ме е проследил.
— Сигурен ли си? Може да са ти сложили бръмбар. Или да следят телефона ти. Използвал ли си кредитни карти? Може да са те открили по тях и да са те проследили дотук.
Явно Марков я бе обучил доста добре като за аматьор.
— Не зная откъде са разбрали, че ще се срещнем тук, но в момента това няма значение. Трябва да се махаме. Трябва да те измъкнем от Сингапур, преди да те открият отново.
Тя спря.
— Чакай. Няма да замина.
— Не разбираш ли, че искат да те убият? — попита Куин.
Чу се рев на мотор.
Куин погледна към кръстовището с Крос стрийт. Тъмносин мотоциклет се провираше между колите към тях.
— Придържайте се към сенките — каза Куин.
Орландо побягна, следвана от Джени.
Куин остана на мястото си.
Извади другия зиг зауер от чантата и сложи заглушителя, после отстъпи колкото се може по-навътре в улицата и се скри в процепа между две сгради.
Двигателят изрева, когато моторът излезе от задръстването и продължи към него. Сега единственият въпрос бе дали мотористът е неприятност, или обикновен гражданин.