Отговорът дойде скоро. Тъмен костюм. Без каска. Бял.
Неприятност.
Куин изчака мотоциклетът да се приближи и излезе от скривалището си на приглушената светлина на далечна улична лампа.
Веднага щом го видя, мотористът натисна спирачката.
Сакото му полетя нагоре, разкривайки пистолет и ръка, посягаща към него.
Изстрел.
Куршумът на Куин улучи моториста и той излетя от седалката.
Куин изчака да се увери, че мъжът не помръдва, и се затича след Орландо и Джени.
Улицата завиваше наляво. Точно преди завоя Куин се озърна за последно.
Изруга под нос. Още някой приближаваше към него. Този път пеша, но се движеше бързо. Светлината от една къща освети за миг лицето на русия.
Веднага щом взе завоя, Куин престана да мисли за криенето в сенките и се втурна по улицата. Кожената чанта го блъскаше болезнено в гърба.
Орландо и Джени не се виждаха никъде.
„Добре“ — помисли си. Той щеше да играе примамка, а Орландо щеше да отведе Джени на безопасно място.
На следващата пресечка зави наляво към „Ан Шян Хил“ и продължи по улицата чак до парка.
Паркът „Ан Шян Хил“ бе по-скоро коридор между гърбовете на сградите на едноименната улица и Амой стрийт. Тесните ивици трева и малки дървета растяха от двете страни на пътека с червена настилка. Тук-там имаше старомодни улични фенери, които светеха само колкото да поразсеят мрака.
Куин забави крачка и тръгна по тревата, за да заглуши стъпките си. Пътеката продължаваше няколко десетки метра между сградите и излизаше на откритото на върха на хълма. В края й имаше спирално стълбище към друга пътека, водеща към Амой стрийт.
Куин спря при върха и се заслуша.
Отначало чу само далечния градски шум. След това още нещо. Тихи, но ритмични стъпки. Някой приближаваше по пътеката към него.
Тихо се спусна по спиралното стълбище. Вместо да продължи по пътеката, откри под стълбището тъмно местенце, заобиколено от растения.
Прехвърли ремъка на чантата през главата си и разкърши схванатото си рамо. След това свали пълнителя. Беше изстрелял само един патрон, но беше научен да не се задоволява с по-малко, когато можеше да има повече. Извади нов пълнител и презареди.
Човекът на пътеката вече се чуваше съвсем ясно. Не тичаше, но и не вървеше бавно. Когато стигна откритото пространство, забави крачка, но не спря, докато не се озова на площадката, на шест метра над Куин.
Куин стоеше абсолютно неподвижно. Дишаше бавно, дълбоко и безшумно.
В продължение на тридесет секунди отгоре не се чуваше нищо. След това русият се премести наляво. Метър и половина, не повече. После пак настъпи тишина.
Когато тръгна отново, не беше в посоката, от която бе дошъл, както се надяваше Куин, а надолу по спиралното стълбище.
Куин отново пое дъх. Беше отпуснат и готов. Всяко стъпало представляваше метален триъгълник, прикрепен за централен стълб, а под него имаше стойка, която се спускаше към следващото стъпало, но не го достигаше. Куин насочи пистолета към отвора, който бе на нивото на очите му.
Докато русият се спускаше към мястото за стрелба, Куин видя първо обувките му, после крачола на панталона, бедрото, кръста и накрая торса му.
Този тип беше добър. Много добър. Действаше тихо. Беше търпелив. И бе успял да го проследи по Клуб стрийт до парка.
Куин сложи пръст на спусъка. След като слезеше от стълбището, русият щеше да остане напълно открит. Куин нямаше избор, трябваше да стреля. Човек като този нямаше да спре, докато не открие Джени, така че се налагаше да бъде премахнат.
Някъде отдясно покрай пътеката изпращя клонче. Русият се напрегна и направи крачка назад към стълбището.
Чуха се гласове. Мъж и жена разговаряха на китайски и се смееха. Появиха се няколко секунди по-късно. И двамата се клатушкаха, но мъжът беше по-пиян.
Русият отново се отдалечи от стълбата и тръгна по пътеката. Беше само на три метра от Куин и той можеше да го улучи право в сърцето, но онези двамата бяха прекалено близо. Ако не убиеше преследвача си на място, двойката като едното нищо можеше да се озове между летящите куршуми.
Русият се отдалечаваше по пътеката, а на Куин не му оставаше друго, освен да гледа след него и да се пита дали не е направил фатална грешка.
28.
— Къде си? — попита Куин. Беше тръгнал първо на запад, после на север до Боут Кей, докато не реши, че е безопасно да се обади.
— На ъгъла на Чърч стрийт и… — Орландо замълча за момент — Филип.