— Имате едно неизслушано съобщение — обяви механичният глас.
Последва половин секунда тишина, после друг механичен глас произнесе:
— Вторник. Шест и четиридесет и три сутринта.
— Куин. Хорхе е. Моля те, обади ми се. Аз… ъъъ… обади ми се.
Албина.
Куин прекъсна връзката, изключи спикърфона и набра номера му.
— С какво мога да ви помогна? — Гласът беше дълбок, не на Албина.
— Трябва да говоря с Хорхе — каза Куин.
— Господин Албина още спи. Моля, обадете се по-късно — каза мъжът.
— Да бе, как ли пък не. Кажете му тогава, че се е обаждал Куин и че бих искал да забрави номера ми.
— Господин Куин? — Тонът на мъжа внезапно се промени. Вече звучеше услужливо, дори загрижено. — Момент, моля.
След малко прозвуча гласът на Албина:
— Извинявай, ако съм те събудил.
— Да не е имало проблем с камиона? — попита Куин. Беше оставил влекача край индустриалния парк в Силмар и не можеше да си представи какво би могло да се оплеска.
— Не — отвърна Албина. — Прибрахме го. Благодаря.
— Тогава какво искаш?
— Просто да се уверя, че всичко е минало добре.
— Щеше да разбереш, ако не беше.
— А тялото? Някакви проблеми?
— Тялото беше поръчката, Хорхе. Защо ми се обаждаш? — Хорхе се мъчеше да изкопчи нещо, но на Куин не му беше до игри.
— Имам нова работа за теб.
— Сериозно? И това не можеше ли да почака още един-два часа?
— Не съм мигнал, ако искаш да знаеш. От сума време ми се искаше да ти звънна.
— Какво се е случило? — попита Куин. — Някой да не ти е пратил втори труп?
— Не се шегувай, мамка му — отвърна Албина. — Не е труп. Така че няма за какво да се безпокоиш.
— Не се безпокоя за нищо. Просто не съм сигурен, че съм свободен.
— Ще ти платя отделно.
Куин стисна зъби. Плащането на нова цена за нова работа изобщо не се поставяше под въпрос. Просто така се правеше. Той не беше от евтините. Цената му бе тридесет хиляди седмично с договор минимум за две седмици. За поръчение. И, както би трябвало да знаят клиентите му, нямаше пренасяне от една поръчка към друга. Никога.
— Не проявявам интерес — каза Куин.
— Дори не си чул за какво става дума.
— Въпреки това не проявявам интерес.
— Моля те, поне ме изслушай. Не е кой знае какво. Искам само да разбереш кой ми изпрати контейнера.
— Имаш предвид трупа — рече Куин.
— Да — с овладян глас потвърди Албина. — Трупа. Не обичам да живея с неизвестни, ясно? Но тази ситуация е сложна, ако ме разбираш. Не искам да замесвам много хора. Ти вече знаеш за трупа. Сигурно за теб ще е фасулска работа да откриеш кой е изпратил контейнера. Ти си чистач, така че искам да изчистиш някои неизвестни.
— Не правя разчиствания от този род.
— Защо не си помислиш?
— Не.
— Хайде, Куин. Чух, че разширяваш дейността си. Че поемаш и други неща. Направи го и ще…
Куин прекъсна връзката.
Домът му беше в Холивуд Хилс, с изглед към долината на Лос Анджелис. Имотът му беше на склон, но къщата не беше като онези, които висяха на носещи греди над пропастта. Използваше склона и бе построена на две отделни нива с мазе. Всички спални бяха на първия етаж, под нивото на улицата. Над тях имаше полуоткрито пространство, което служеше за дневна, трапезария и кухня.
След душа Куин се качи в кухнята, като пътьом взе лаптопа от масичката за кафе. Докато се чудеше какво да си приготви за закуска, постави компютъра на плота и го включи. Забрави за храната, когато влезе в интернет и започна да търси информация за Джени.
Не му отне много време. Според няколко източници тя все още работеше за онзи тексаски конгресмен, за когото му бе споменал Марков — някой си Джеймс Гереро. Приятел на Марков. И двамата бяха служили в морската пехота, макар и не по едно и също време. Когато Гереро бил в Комисията по разузнаване, Марков му дал справка за някаква ситуация. Конгресменът останал много впечатлен, а по-късно Марков сподели с Куин, че и той бил изненадан и впечатлен от Гереро.
Според думите на приятеля му двамата започнали да се срещат на по питие и дори на вечеря всеки път, когато Марков бил в града. А в град, където политиката е всичко, те си били взаимно полезни. Така ставаха нещата в столицата — с връзки и сделки. Но според Марков помежду им имало не само професионални отношения.
— Майтапиш се — бе казал Куин, след като Марков му разказа за приятелството си с конгресмена.