— Джени, аз…
— Но какво правиш тук? — прекъсна го тя.
— Вече ти казах. Тук съм, за да ти помогна.
— Имам предвид в Сингапур. Спомена, че Стивън те е довел тук. Какво имаше предвид?
— Марков остави съобщение. То ни доведе до острова.
— Какво имаш предвид? Къде на острова?
— Няма значение — рече той.
— Ами ако има? — възрази тя. — Къде на острова? Имаш ли някакъв адрес?
Последното, което искаше, е тя да опита на своя глава да разбере какво има в апартаментите в „Кейсайд Вилас“.
— Сигналът беше прекъснал, преди да стигнем — излъга той. — Така че нямаме представа къде точно е имал предвид.
Джени въздъхна и сложи длан на челото си.
— Това можеше да е помощта, която ми трябва. То би доказало всичко.
— Какво ще докаже? — попита Куин.
Тя не отговори.
— Джени — каза той. — Зная, че ти се иска да завършиш онова, което си започнала. И че дотогава няма да бъдеш в безопасност. Но аз мога да ти помогна.
— Не става въпрос за мен — каза тя и сбърчи чело. — Не ми пука за мен. Особено сега.
— Свързано е с конгресмена, нали?
— Значи знаеш?
— Не всичко — каза той. — Но достатъчно, за да…
— Кажи ми, той вече тук ли е?
— Какво?
— Тук ли е? — с внезапна настойчивост попита тя. — Пристигна ли?
— Трябваше да кацне тази нощ — каза Куин. — Сигурно вече е тук.
— Знаеш ли къде?
Отново въпрос, на който не искаше да отговаря.
— Той има ли нещо общо с организация, наричана LP?
Джени рязко вдигна глава.
— Какво?
— LP. Това бе част от съобщението, което остави Марков. Но не съм сигурен какво означават инициалите. Знам само, че е някаква група или организация и че изкарва акъла на маса народ.
— Аз… не знам… не знам какво е. — Джени се озърна нервно, сякаш за пръв път виждаше полянката. — Трябва да вървя. Трябва да го намеря. Трябва да го предупредя.
Куин се пресегна и хвана ръката й, докато тя се обръщаше.
— Чакай малко. Какво искаш да кажеш с това „да го предупредя“? Какво става?
— Ще умреш също като Стивън. Не мога да поема вината за това.
Опита се да се освободи, но Куин не я пусна.
— Не ми пука какво мислиш — рече той. — Няма да се махна. Ще открия какво става със или без помощта ти.
Тя знаеше нещо, но инициалите я бяха изплашили също като Блекмор и Питър. Не искаше да й причинява такова нещо. Не и на Джени.
— Ще направя всичко възможно, за да не пострадаш.
— Моля те, Куин. Недей.
— Нека ти помогна.
На лицето й бе изписана болка и молба. Той обаче продължи да я гледа, без да трепне. Не след дълго тя сведе очи и извади малка правоъгълна кутийка от джоба на панталона си.
Подаде му я. Дори на слабата светлина Куин видя, че е микроаудиокасета — нещо, което се използваше все по-рядко и по-рядко в света на цифровите записващи и възпроизвеждащи средства.
— Искам да пазиш това — рече тя. — Така ще ми помогнеш.
— Какво е? — попита той.
Джени му подаде касетата.
— Онова, заради което съм още жива — каза тя.
Отново се дръпна и този път Куин я пусна.
— Ще се свържа с теб — каза тя.
Куин знаеше, че не може да я спре, затова само каза:
— Ще бъда тук.
Джени му се усмихна вяло и изчезна в храстите.
29.
Апартаментът, който им бе уредил Не Вин, не беше луксозен като онези в „Кейсайд Вилас“, но бе чист и обзаведен. Имаше две спални, баня, съчетание между дневна и трапезария и преходна кухня.
Когато пристигна, Куин завари Орландо да гледа през прозореца. Тя се обърна, когато той влезе.
— Разходката ни из „Далечен изток“ се е превърнала в новина номер едно. — Орландо погледна телевизора. Беше включен, но с намален звук.
— Да не са решили да блокират града? — попита Куин.
Стрелбата в Сингапур бе рядко явление. Реакцията на властите дори на един изстрел бе такава, че в повечето страни биха я приели за прекалена.
— Твърдят, че било шега.
— Наистина ли?
— Всъщност ставало въпрос за много шумна пиратка — обясни тя. — Точно така се изрази водещият.
— Не казаха ли нещо за трупа? — попита Куин. — За онзи, когото убих на Клуб стрийт?
— Нищо.
Куин се замисли. Внезапно затягане на мерките за сигурност най-вероятно би принудило Гереро и другите конгресмени да напуснат града, което щеше да намали опасността за Джени. Така че това беше за предпочитане. Най-малкото щеше да може да се движи из града, без да предизвиква подозрения.