Предметът бе черен, дебел не повече от сантиметър. Беше точно каквото очакваше. Просто за да потвърди, извади проследяващото устройство и го доближи.
1,0000.
Бяха намерили маяка на Марков.
По същество това бе мобилен телефон, но без възможност да приема и предава звук. Използваше цифровата мрежа само за да уведоми онези, които знаят идентификационния му код, къде се намира. И тъй като устройството бе напълно пасивно, батерията му можеше да издържи повече от месец.
Вече нямаше съмнение. Марков им беше посочил именно това място.
— Мислиш ли, че ще успеем да влезем? — попита Нейт.
— Нямам представа.
Куин прибра маяка и проследяващото устройство в раницата. От тях вече нямаше нужда.
Без да губи повече време, отиде до вратата и огледа ключалките. Насочи лъча на фенерчето директно в отворите. За разлика от долния апартамент, тези бяха истински.
Протегна ръка и Нейт му даде монитора. Куин се върна на основното меню и избра „ОХРАНИТЕЛНА СИСТЕМА“. Прокара детектора покрай касата на вратата. На дисплея се изписа „СИСТЕМА ОТКРИТА — НЕАКТИВНА“.
— Има нещо, но не е включено — каза той.
— Значи влизаме?
— Да.
— Може ли аз да го направя?
— Добре — съгласи се Куин. — Само че по-бързо.
Нейт извади от раницата си шперцове и се захвана първо с резето, после с ключалката под дръжката.
След малко вдигна глава.
— Готово.
Куин погледна детектора. На дисплея все така пишеше „ОХРАНИТЕЛНА СИСТЕМА — НЕАКТИВНА“.
Кимна на Нейт. Чиракът се усмихна, натисна дръжката и отвори вратата.
— Аз съм първи — каза Куин.
Прибра монитора в раницата, извади фенерчето и го включи. Веднага щом влезе, освети помещението от единия до другия край, търсеше евентуален капан.
— Чисто е.
Нейт влезе и затвори след себе си.
— Провери спалните — каза му Куин. — Аз ще проверя тук.
Огледа набързо дневната, след което се зае с трапезарията и кухнята. Диванът, масите, столовете и кухненското обзавеждане говореха за човек, който обича комфорта. Но всички предмети бяха покрити с тънък слой прах. Шкафовете в кухнята бяха празни. Същото се отнасяше и за хладилника.
Когато се върна в дневната, Нейт се появи от коридора и каза:
— Май намерих нещо.
Беше в дрешника на по-малката спалня. Единственото, което показваше, че може да има нещо странно, бе една метална пръчка, минаваща през средата на задната стена.
Нейт вече беше отметнал жълто-кафявия килим, който покриваше пода на дрешника. Под него вместо бетон имаше дърво. Куин почука и се чу кухо ехо.
— Май се отваря ето така — каза Нейт.
Пъхна пръсти в една вдлъбнатина покрай ръба и повдигна леко пода на дрешника. Явно беше закрепен с панти за задната стена. Щом успя да пъхне пръстите си, Куин помогна на Нейт да вдигне капака.
От долната страна, съвсем до ръба, имаше метален карабинер, който обясняваше металния прът на гърба на дрешника. Куин го прехвърли през ръба на капака и го закрепи за пръта.
Под тях се виждаше стръмна метална стълба, която водеше надолу в тъмното.
— Някой е хвърлил много време и пари за това — отбеляза Нейт и погледна към Куин. — Слизаме ли?
Куин насочи фенерчето към стълбата. Не видя нищо особено.
— Отваряй си очите — каза той.
Нейт кимна и се спусна в апартамент 04–21. Куин го последва.
Както и можеше да се очаква, стълбата свършваше в дрешника на друга спалня. Но за разлика от горната, тук нямаше мебели. Помещението приличаше по-скоро на склад. Покрай стената бяха грижливо подредени десетки кашони и дървени сандъци, които изпълваха почти половината стая.
Куин ги освети с фенерчето, но не откри никакви надписи. Нейт опря длан на една кутия на върха на купчината. Бутна, но едва я помръдна.
— Доста е тежка — каза той.
Куин си погледна часовника. Бяха изминали само десет минути. Имаха много време, но въпреки това трябваше да бързат. Искаше да са на километри от сградата, когато дойде токът.
— Остави ги засега — каза той и посочи вратата. — Провери отново за топлинни източници.
Нейт описа широка дъга с телефона, обхващайки целия апартамент.
— Чисто е.